Скъса ли Германия с политиката на пацифизъм?

Войната в Украйна доведе до „преломен момент“ във външната политика на Германия – тя реши да снабдява с оръжие страна участник в международен военен конфликт, в разрез с изповядвания от нея дълги години пацифизъм. Въпросът, който веднага повдигна този ход, е дали тук става дума за трайна или просто за ситуационна промяна, посочва БТА в материал.

На 26 февруари германският канцлер Олаф Шолц обяви в Twitter, че страната му ще достави на Украйна противотанково оръжие и ракети за противовъздушна отбрана. В съобщението си той заяви, че събитията в Украйна са довели до преломен момент.

„Руската инвазия в Украйна бележи преломен момент“, написа Шолц, цитиран от сп. Foreign Policy. „Наш дълг е да направим всичко по силите си да помогнем на Украйна да се отбранява срещу нашественическата армия на Путин“, заяви той.

Оповестеното от канцлера решение предвиждаше в частност Германия да предостави на Украйна над 1000 единици противотанково оръжие и 500 ракети Stinger.

Интерпретациите за това какво е накарало Шолц да предприеме подобна стъпка, са различни.

Едни смятат, че това е породено от международния отзвук от събитията в Украйна, а според изданието Politico например роля е изиграл и натискът на САЩ.

Но според Politico има и друга гледна точка – Шолц, 63-годишен бивш кмет на Хамбург от Германската социалдемократическа партия (ГСДП), просто е решил да скъса с благосклонната политика към Русия, която дълго време беше отличителна черта на ГСДП, защото вреди на имиджа ѝ. През последните години в олицетворение на тази политика се превърна съпартиецът на Шолц и бивш канцлер Герхард Шрьодер, който дори беше назначен за член на управителния съвет на руския газов гигант „Газпром“.

И все пак остава ли Германия пацифистка страна?

„Германският пацифизъм е идеология, която е пуснала здрави корени в страната“, каза пред списание Foreign Policy Рейчъл Рицо от Европейския център към Атлантическия съвет. „Фактът, че сега Германия ще подпомага активно отбраната на Украйна с оръжие е колосална промяна“, допълва тя.

Политиката на пацифизъм в Германия се корени в нейното минало. Изпитвайки вина за Втората световна война, а също и в резултат на Студената война, довела до разделението на страната, сред германския политически елит постепенно се изгражда консенсус, че Германия не бива да се ангажира с никакви международни конфликти.

Този строг курс на ненамеса, освен че предвиждаше да не се доставя никакво оръжие на страни, които са активни участници във военни действия, до не чак толкова отдавна предвиждаше и германски военнослужещи да не бъдат разполагани по никакъв повод зад граница.

Затова едва през 90-те и първото десетилетие на 21 век Германия за пръв път след войната предостави свои военни за участие в международни мисии зад граница, като тези в страните от бивша Югославия и Афганистан.

Най-големите радетели на политиката на пацифизъм традиционно са партиите от левия спектър – ГСДП, Зелените и Левите (наследника на бившата комунистическа партия на Източна Германия).

Специално в случая с Украйна медиите в Германия и чужбина обаче съзряха и друг план, който засяга социалдемократическата партия и това е т. нар. Източна политика (на немски Ostpolitik) – наложената от канцлера Вили Бранд през 70-те години политика на разведряване в отношенията със страните от бившия комунистически лагер и СССР. След падането на Желязната завеса тя беше продължена и към постсъветска Русия като средство за избягване и уреждане на всякакви проблеми в отношенията с големия източен съсед, които биха могли да възникнат, както и за неговото сдържане – основно чрез икономическо сътрудничество.

Според бивши американски официални представители, цитирани от Foreign Policy, решението на Германия да предостави оръжие на Украйна е признак, че САЩ и европейските им съюзници разглеждат конфликта в Украйна като част от по-голяма битка за запазване на доминирания от Вашингтон следвоенен международен ред.

Рицо от Атлантическия съвет също смята, че става дума за фундаментални промени, които според нея засягат европейската сигурност. „Конфликтът в Украйна има потенциала да промени фундаментално съществуващия ред в европейската сигурност“, заяви тя.

Но макар и решението на Германия да говори за скъсване с политиката на пацифизма, има обстоятелства, които дават поводи за съмнение, че този завой в политиката на Берлин ще бъде траен.

Мнозина в ГСДП и Зелените трудно биха се разделили с нея, тъй като тя е станала неразривна част от идентичността на двете партии, отбелязва Deutsche Welle. Зелените например възникват като политическа сила освен за да защитават природата и като следствие от движението за мир през 70-те години; от друга страна, Източната политика се радва на широка подкрепа сред социалдемократите.

Повод за такива съмнения са и думите на външния министър Аналена Бербок в Бундестага, която макар и да защити военната помощ за Украйна, заяви, че германското правителство „ще продължи и занапред да проявява сдържаност“ по въпроса за износа на оръжия, защото по думите на Бербок то е дълбоко убедено, че това е правилният път.

Сдържаност пролича и в реакцията на Украйна. Макар и Киев да приветства решението на Германия за предоставяне на оръжие, украинският посланик в Берлин Андрий Мелник каза пред вестник Welt, че това е „само една първа стъпка“ и добави, че са нужни още действия от страна на Германия, като например предприемане на болезнени икономически мерки срещу Русия.

Независимо от сдържаните реакции промяната в политиката на Германия е факт. А колко трайна ще бъде тя, навярно ще зависи и от отношенията в сложната трипартийна коалиция между ГСДП, Зелените и либералната Свободна демократическа партия, която дойде на власт след миналогодишните избори, но и от отношенията в партиите, участващи в нея.

При всички случаи въпросът е меко казано деликатен за пацифистки политически сили като ГСДП и Зелените, а това крие опасност от чисто външнополитически, той да се превърне и в повод за разногласия в коалицията.