Не се изненадвайте от думите на Ердоган за Русия – той отдавна е взел страна

Изказванията на турския президент Реджеп Ердоган от последните дни може би са били неочаквани за някои. Държавният глава, който многократно е атакувал НАТО и съюзниците си, често пъти за сметка на Русия, призова за по-решителни действия и повече твърдост от страна на алианса.

Ердоган обаче сякаш бързо е забравил, че именно неговото поведение бе един (от многото) фактори за отслабването на НАТО отвътре, за същата тази липса на единство, за която президентът намеква в последните си изказвания.

Въпреки че самата Анкара бе застрашена от санкции, Ердоган не пожела да се откаже от руските противоракетни системи С-400, които купи от Русия.

„Приключихме въпроса за С-400, подписахме сделка с руснаците и ще започнем съвместно производство“, посочи държавният глава в телевизионно интервю от 2019 г., пренебрегвайки опасенията на съюзниците, че по този начин може да бъдат застрашени оперативните способности на алианса.

Ако НАТО наистина беше толкова решителен, колкото на Ердоган сега му се иска, може би Турция наистина щеше да е обект на строги санкции или дори на по-крайни мерки от страна на пакта. Дали Ердоган показва твърдост в момент на невиждана от десетилетия криза за Европа именно защото знае, че нищо повече не може (и няма) да се направи?

Независимо от отговора на този въпрос още един извод може да бъде направен и той може би говори още повече за характера и политиката на турския лидер: когато опре ножът до кокала, няма място за бунтарстване, самостоятелни политики, разцепление и обещания „в рубли“.

Усилията на Ердоган да внася смут в алианса само допреди няколко месеца не са на куче, което лае, но не хапе, а на куче, което никога не е имало намерение да ухапе когото и да е било.

Независимо от сравненията между Путин и Ердоган и търсени, или не прилики в политиките и личния им стил двамата държавни лидери са на различни позиции по редица теми, които трудно биха могли да бъдат сближени дори и в лицето на потенциален общ враг или моментен интерес. Сирия, Либия и Нагорни Карабах са само част от примерите за различията между Турция и Русия, които с почти никакво количество изгодни сделки и удобни съюзи не могат да бъдат преодолени.

Въпреки всичко, което може да се каже за Ердоган, той остава един от най-обиграните и умели политици в Европа днес и заедно с Турция отдавна е взел страна в по своята същност двуполюсния свят от края на 90-те години, в който живеем. Нека не забравяме и че самият Ердоган дойде на власт със силна прозападна платформа, фокусирана и върху членството в ЕС.

За Турция НАТО и страните в него може да са всякакви в мирно време, но когато става въпрос за война на едно море разстояние картината на сигурност значително се променя.

В края на миналата седмица турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу окачестви като война събитията в Украйна и заяви, че страната му ще приложи Конвенцията от Монтрьо, която регулира режима на преминаване през проливите Босфора и Дарданелите. 

И въпреки всичко казано дотук, може би няма да е съвсем правилно да приемем позицията на турския лидер като желание веднъж завинаги да „зарови томахавката“. Той умело си оставя отворена вратичка за нови хитрости. Говорителят на Ердоган Ибрахим Калън по-рано подчерта, че евентуални западни санкции срещу Русия заради Украйна няма да решат проблема, а е по-добре да бъдат изслушани и разбрани стратегическите притеснения на другата страна, цитиран от проправителствения в. Daily Sabah. Също както през 2014 г. със санкциите за Крим.

Въпросът е докога лицемерието на турския лидер ще може да минава между капките. И като стана дума за лицемерие – докога останалите европейски лидери ще ходят на пръсти около президента, надявайки се интересът на общата европейска сигурност да не му разклати феса.