Двуцифрената инфлация играе лоша шега за Прибалтийските страни в еврозоната

Най-новите страни членки на еврозоната не съжаляват за това, че са се присъединили към валутния блок, но в същото време се борят с един от основните му недостатъци, пише Bloomberg.

В Естония инфлацията стигна най-високото си ниво от две десетилетия – 12,2% през декември. Съседна Литва не се справя много по-добре, като данни от тази седмица показаха ръст на цените над двойно по-голям от рекордните 5% за еврозоната.

Двете страни не трябва да очакват паричната политика да дойде на помощ скоро. Главният икономист на Европейската централна банка заяви във вторник, че увеличение на основните лихви е „много малко вероятно“ през 2022 г., тъй като прогнозите сочат, че инфлацията ще се забави под целта на ЕЦБ от 2% в средносрочен план.

Това контрастира с по-агресивните действия в страните, които не са част от еврозоната, като централните банкери от Варшава до Будапеща действат агресивно, за да ограничат ценовия ръст, невиждан от падането на комунизма.

Ако имахме собствена парична политика, „вероятно щяхме да направим това, което Полша прави и да увеличим лихвените проценти“, казва Мартинс Аболинс, икономист в Citadele Banka в Рига, столицата на Латвия, където потребителските цени скочиха със 7,9% миналия месец.

Инфлация в Прибалтийските страни от присъединяването им към еврозоната

Макар че разходите за заеми от години са „донякъде твърде ниски“ за Прибалтийския регион, без да генерират сериозни икономически дисбаланси, нарастващият дял на заплатите в брутния вътрешен продукт е повод за опасения, казва той по телефона.

Тази загриженост се наблюдава и в Естония, където правителството обмисля ходове, за да забави инфлацията чрез бюджета.

„Щом имаме единна политика по лихвените проценти в еврозоната, ролята на националната фискална политика е да изглади различията“, каза финансовият министър Кейт Пентус-Розиманус за Bloomberg миналия месец.

Литовският ѝ колега Гинтаре Скайсте е съгласен, казвайки на пресконференция в сряда, че проблемът с различните икономически ситуации е бил повдигнат на срещите на еврогрупата.

„Да откриеш политики, които ще пасват на всички, е трудно“, каза Скайсте. „Затова трябва да разчитаме повече на национални мерки, които страните могат да предприемат“, отбеляза той.

В допълнение към несъответствието на лихвите в региона има остра липса на работници, а милиарди евро от средства на ЕС за следпандемично възстановяване скоро ще започнат да пристигат.

И все пак няма съмнение, че Прибалтийските страни са доволни от приемането на еврото. Заедно с икономическите и търговските предимства промяната помогна да се „циментира“ ориентацията към Запада в региона с население от 6 млн. души, извън орбитата на Москва.

Да бъдеш част от еврозоната е от „огромна полза“, казва управителят на Латвйската централна банка Мартинс Казакс, чиято страна се присъединява преди осем години.

„Само вижте много простичкия пример с кризата от 2008 г. и кризата от 2020 г.“, каза той на онлайн събитие тази седмица. „Ако в онзи момент нямахме възможност да взимаме заеми, а фискалната корекция бе изключително болезнена, то сега ситуацията е съвсем различна“.

За разлика от места като Германия, там има и малко обществено недоволство заради текущия стръмен ръст на цените, тъй като много балтийски граждани са преживели хиперинфлацията, задействана от разпадането на Съветския съюз.

В известен смисъл сегашното им затруднение е само по-крайна версия на това, което се случва в по-големите страни членки на еврозоната, като енергията е основен двигател.

Половината от ръста на цените в Естония миналия месец се дължи на енергията. Електроенергията и природният газ струват с над 120% повече спрямо година по-рано през декември, а използването им е по-високо заради по-ниските температури на север.

Тяхното тежко положение обаче все пак може да задейства алармата в ЕЦБ, тъй като централната банка в Талин говори по-настойчиво от централните банкери във Франкфурт за опасността от вторични ефекти.

„Високите цени на енергията означават, че инфлацията няма да се забави в близко бъдеще“, каза Сулев Перт, икономист в централната банка на Естония, миналата седмица. „Ще бъде лошо за икономиката, ако временно ускорение на инфлацията доведе до по-високи разходи на труда за компаниите и това ги накара да коригират собствените си цени, предизвиквайки спирала на заплатите и цените“, отбеляза той.