Играта на Драги със стабилността на Италия

Възможността Марио Драги да стане президент на Италия и да се откаже от поста министър-председател рискува да припомни на инвеститорите как страната никога не е твърде далече от политическа нестабилност, пише Bloomberg.

Потенциалната промяна за бившия гуверньор на Европейската централна банка ще остави наследник като премиер, който трябва да продължи деликатния баланс, който Драги постигна, след като зае поста в правителство на единството преди 11 месеца.

Предизвикателството включва обединяване на враждуващите партии в Италия, отблъскване на пазарните спекулации по дълга, равняващ се на 154% от БВП, и продължаване на плашещата програма за реформи, изисквана, за да се поддържа притока на пари от Фонда за възстановяване на Европейския съюз.

На карта е заложено и наследството на Драги като премиер, включително едно от най-високите нива на ваксинация в Европа и засилен международен профил, основан на новосформирания алианс с Франция.

Макар че преместване в двореца Квиринал в Рим може да установи Драги като котва на доверието за следващите години, то ще донесе и рискове, предизвикани от промяната в лидерството.

„Съществува схващането, че Драги е ключов за стабилността на правителството и мъдрото разпределяне на парите от Фонда за възстановяване на ЕС“, казва Гуидоджорджио Бодрато, икономист в Berenberg Bank в Лондон. „Ако Драги приеме по-церемониална роля, наследникът му дали ще има влиянието да запази пъстрата група политически партии в Италия цяла?“.

Президентският вот в парламента започва на 24 януари с използването на сложна серия от тайни гласувания, която напомня на папския конклав. Макар че няма официални кандидати, Драги посочи, че може и да приеме ролята, ако бъде избран. В момента той е смятан за най-вероятния победител, макар че капризите на системата правят резултата по-труден за прогнозиране.

Подобна несигурност съвпада с чувствителното време на финансовите пазари, тъй като ЕЦБ се готви да свие пандемичната програма за изкупуване на облигации, която въведе през март 2020 г., за да държи доходността по облигациите под контрол. Това вече помогна спредът между доходността по 10-годишните държавни ценни книжа на Италия и Германия да се увеличи с 30 базисни пункта от средата на октомври.

В основата на тези по-ниски разходи за заеми е пазарното доверие в лидерството на Драги, което гарантира, че всички реформи, нужни, за да се отключи първия транш от над 200 млрд. евро от Фонда за възстановяване, бяха изпълнени миналата година.

Още мерки в подкрепа на растежа и промени в пенсионната система са планирани в страната, която все още се възстановява от пандемията и от дълго време страда от хронично висока безработица, скован пазар на труда, бюрокрация, задушаваща бизнеса, и нужда от модернизация – от влаковите линии до дигитализацията.

Комбинацията от амбициозна програма, текуща криза на разходите за енергия и несигурна пазарна ситуация означава, че съставът на правителството е критичен. Премиерът винаги е казвал, че единственият начин Италия най-накрая да се отърве от огромния си дълг е трайно да насърчава растежа, за което е нужно разумното харчене на европейските средства.

Италианските бизнес лидери посочват, че предпочитат Драги да остане премиер. Карло Месина, главен изпълнителен директор на кредитора Intesa Sanpaolo, дори каза през ноември, че напускането му „може сериозно да отслаби страната“.

Ако Драги наистина поеме президентството, той рискува да остави вакуум, където нестабилността може да процъфти. Проучванията показват, че няма да има политическа партия с мнозинство в случай на предсрочни избори, макар че някои, включително „Лига“ на Матео Салвини, нетърпеливо искат кандидатурата му да успее, надявайки се, че могат да спечелят власт.

Последното включване на групата в правителство в 15-те месеца до септември 2019 г. бе белязано от напрежение с ЕС и постоянни политически спорове у дома – рекорд, който носи перспективата за нови проблеми в бъдеще.

Драги може да помогне да се избегне най-лошото от подобни резултати дори ако стане президент – позиция, която ще го превърне в политически арбитър за период от 7 години. Репутацията му като бивш гуверньор на ЕЦБ, спасил еврото, може да му даде легитимността да предприеме по-активистки подход в роля, която по принцип се разглежда като церемониална.

Президентът може да разпуска правителството, да свиква предсрочни избори и да избира министър-председатели и има правото да отхвърля закони и укази на конституционни основания. Драги може да се опита да използва тези правомощия дори за да избегне предсрочни избори, номинирайки технически премиер до края на парламента през 2023 г.

Но самият график показва рисковете така или иначе. Дори ако не стане президент, позицията на Драги като премиер може да купи само ограничена отсрочка за Италия.

„Би било жалко, ако политическата несигурност провали инерцията на растежа“, коментира Рохан Кана, стратег по лихвите в UBS Group.