В трите най-големи икономики на ЕС предстоят политически промени

Балансът на силите се променя в трите най-големи икономики в Европейския съюз и това може да има значителни последици за финансовите пазари, пише CNBC.

Германия тъкмо затвори страницата след 16-те години ръководство от Ангела Меркел, Франция се готви за президентски избори с неясен резултат през пролетта, а Италия чака нетърпеливо да разбере дали Марио Драги ще напусне премиерския си пост.

„Може да сме изправени пред дълбока повратна точка със значителни положителни последици за политиките“, коментира Ерик Нилсен, главен икономист на UniCredit в коментар до клиенти през декември.

Германия

„Новото германско правителство ще донесе значителни реформи в Германия, макар че те няма да получат толкова широко медийно отразяване и да са толкова радикални, колкото се искаше, но е много вероятно да улеснят и реформи в Европа“, отбелязва Нилсен.

Новото правителство, което дойде на власт, обещава да декарбонизира германската икономика и да инвестира в дигитализация. В същото време идеята е да се следва и стабилна фискална политика от 2023 г. нататък, след като стимулите за справяне с пандемията бъдат отменени.

Тези цели вероятно ще повлияят на обсъжданията в Европа как да се променят фискалните правила – тема, която пазарните играчи следят внимателно. Еврозоната има строги цели за дефицита и дълга, но има липса на прилагане на тези правила. Други поставят под въпрос дали тези цели все още са валидни в света след пандемията. Това колко ще харчат правителствата и къде може да повлияе пряко на облигационния пазар.

Германската икономика постигна ръст от 2% през второто тримесечие на 2021 г. и 1,7% през третото тримесечие, сочат данни на местната статистическа служба. Като цяло БВП през 2020 г. намаля с почти 5%.

Тези числа бяха значително повлияни от пандемията и проблемите пред веригите за доставка.

„След като сътресенията пред глобалните вериги за доставка отслабнат и четвъртата вълна на пандемията остане зад гърба ни, индустриалното производство ще отбележи силен растеж, частното потребление ще започне да нараства, а инвестициите ще процъфтят и германската икономика трябва да отбележи впечатляващо завръщане като шампион на Европа по растеж през 2022 г.“, допълва ING.

През октомври м. г. МВФ прогнозира ръст на БВП от 4,6% за Германия през 2022 г., който е по-висок от прогнозата за Франция и Италия.

Франция

Френските избиратели ще се насочат към урните в края на април. Настоящият президент Еманюел Макрон все още не е обявил намерението си да се бори за втори мандат. Но към момента той е на първо място сред кандидатите.

До изборите обаче има достатъчно време за промяна, още повече че нови кандидати обявяват официално планове да участват на президентските избори.

Кандидатът Ерик Земур, който е против имиграцията, е смятан за заплаха за Марин льо Пен, която има сходно мислене. В същото време появата на Валери Пекрес, която започна дясноцентристката си консервативна предизборна кампания, също се смята за предизвикателство пред Макрон, ако той реши да се бори за втори мандат.

Нилсен определя Пекрес като „сериозен опонент срещу все още необявилия кандидатурата си Макрон, който е смятан за фаворит“, ако тя стигне до втория тур на изборите. В момента Пекрес е на четвърто място в допитванията след Макрон и двамата крайнодесни кандидати.

„Затова Макрон ще трябва да навигира по още по-тясна пътека за реформиране на Франция, особено по отношение на пенсиите, сектора на обществените услуги и трудовия пазар“, коментират анализаторите на ING.

Но победа на Макрон може да означава, че Франция все пак ще има проевропейски лидер, който иска да работи с Германия и Италия за реформиране на региона.

Италия

В Италия и в чужбина всички искат да знаят дали Марио Драги ще остане премиер на страната или вместо това ще избере да стане следващият президент. Последното ще донесе нова вълна на политическа несигурност предвид фрагментирания италиански парламент.

„Политическото равновесие, което преобладаваше след назначаването на Драги за премиер, ще бъде разтърсено, дори счупено от предстоящия вот за президент“, отбеляза Волфанго Пиколи, един от президентите на консултантската компания Teneo, в коментар през декември.

Като президент Драги ще има по-малко пряко влияние върху италианската политика.

„Драги трудно ще представлява Италия пред ЕС от президентския дворец“, казва Пиколи.

Но все пак Италия ще има проевропейски президент, който ще има думата по някои от мерките, които може да предприеме ново правителство.

Ако Драги остане премиер, работата му „може да е по-сложна през идващите месеци в зависимост от това как управляващата коалиция ще ръководи процеса около президентските избори“, отбелязва Пиколи.

Драги е лидер на технократско правителство, подкрепено от различни политически групи в италианския парламент. Без техните гласове работата му може да се натъкне на препятствия при предлагането на нови закони.

Въпреки това „при този сценарий Драги почти сигурно ще остане премиер до изборите през 2023 г. и по този начин ще осигури на Италия безпрецедентно влияние по ключови европейски политики догодина, като в същото време остави италианската политика малко по-нестабилна в дългосрочен план“, допълва Нилсен.