Дебатът по дълговите правила ще оформя икономиката на ЕС през следващите години

Политическата класа в Европа се подготвя за сблъсък, който може да има своето въздействие през следващите години.

Огромната сума публични заеми, нужни, за да се финансират мерки през кризата с Covid-19, принуждава политиците да преосмислят правилата на Европейския съюз, управляващи дълга и дефицита, разкривайки политическите разломни линии над икономическата теория, пишат редакторите на Bloomberg.

Италианският министър-председател Марио Драги и френският президент Еманюел Макрон искат да освободят икономиките си от предпандемичните ограничения на ЕС. Те срещат противопоставянето на лидерите на северните страни, които се гордеят с това, че изглеждат фискално по-отговорни, както и институционалната инерция. Дългогодишният Пакт за растеж и стабилност се съдържа в договор, затова всяка корекция трябва да бъде ратифицирана от 27-те страни членки.

Европейската централна банка тъкмо завърши спорна реформа на паричната политика, затова резултатите от тази следваща битка ще определи мащаба на фискалните действия за следващото десетилетие, а може би и перспективите за растеж на ЕС.

„Мнозина в Южна Европа вярват, че никога не трябва да има пълно завръщане към правилата“, казва Марио Монти, един от предшествениците на Драги и бивш еврокомисар, присъствал на обсъжданията, когато се договаря режимът през 90-те. „Високите държавни дефицити, до голяма степен финансирани от ЕЦБ, се смятат за ключов двигател на растежа“, казва Монти, чиято собствена позиция е, че структурните реформи трябва да имат предимство.

Пактът за стабилност и растеж бе изготвен в зората на еврото по искане на германците, които искаха начин да се ограничават разходите на по-разпуснатите южни съседки. Той ограничава дефицита до 3% от брутния вътрешен продукт, а дълга – до 60% от БВП. Нарушителите подлежат на наказания и глоби.

ддд

Правилата бяха изготвени във времена, когато лидерите не можеха да предвидят, че правителствата ще може да взимат заеми на днешните исторически ниски лихвени проценти, поради което сега икономистите често описват пакта като ненужна усмирителна риза. През 2021 г. Европейската комисия активира защитна клауза в споразумението, което дава свободата страните да харчат извънредни суми, за да решат хуманитарните и икономически вреди от Covid. Страните сега трябва да се договорят какво ще стане, когато отмяната приключи през 2023 г.

Т.нар. пестеливи страни искат само ограничени промени на първоначалните правила. Тяхната позиция е, че огромните покупки на държавни облигации от ЕЦБ като част от пандемичните усилия за спасяване са направили правителствата изключително зависими от подкрепа от централната банка.

„Имаме нужда от консолидация на фискалната политика занапред, да облекчим ЕЦБ от това бреме и да увеличим устойчивостта на еврозоната“, казва Лекс Хогдуин, професор в Университета в Грьонинген, който е бил съветник на първия председател на ЕЦБ – Вим Дуйзенберг, а по-късно и главен икономист на Нидерландската централна банка.

Другият лагер, воден от италианците и французите и включват Испания и други страни, твърди, че произволните ограничения на пакта действат като спирачка на икономическия растеж и допринасят за това дълговото бреме да става неустойчиво. Тези с по-дълга памет си спомнят как в ранните си години ограниченията се оказаха твърде строги дори за Германия.

Подобни мнения отразяват икономическия консенсус, кристализирал се по време на дълговата криза на Гърция през миналото десетилетие, когато Международният валутен фонд (МВФ) заяви, че строгите мерки за икономии, наложени като условия за облекчаване на дълга, са влошили положението на страната. „Това е инвестиция, която ще е в полза на растежа, а растежът ще ускори намаляването на дълга“, каза френският финансов министър Брюно льо Мер на 14 декември, формулирайки преобладаващата философия за развитите световни икономики.

Ларс Фелд, бивш член на германска група на икономически експерти и професор по икономическа политика в Albert-Ludwigs-University във Фрайбург, казва, че подобни идеи са стигнали твърде далеч. „Това е същата стара линия. Наистина не мога да слушам за нея вече“, казва той. „Не мисля, че германското правителство трябва да поддаде и вместо това трябва да запита какво се прави, за да се намали дълговото бреме“.

Новият финансов министър на Германия Кристиан Линднер е фискален ястреб. Засега обаче той играе дипломатически, казвайки на Льо Мер на 13 декември, че „ще изслушаме и двете страни“.

Драги, чиято историческа, „готова на всичко“ защита на еврото по време на мандата му като председател на ЕЦБ му даде огромен статут, неведнъж е осъждал настоящия пакт, казвайки, че правилата му са „остарели“. Той и Марон подписаха двустранен договор на 26 ноември, ангажирайки се с по-интензивно сътрудничество в редица сфери, включително фискалната политика.

Неговото презрение се вижда и в предложения от правителството му бюджет за 2022-24 г., който не предвижда завръщане към дефицит от 3%. Това провокира призив за „предпазливост“ от Европейската комисия на 24 ноември – позиция, която се хареса на север от Алпите. „Беше правилно да се реагира бързо на пандемията“, казва Гертруде Тумпел-Гугурел, австрийски бивш член на изпълнителния борд на ЕЦБ. „Но трябва да върнем разходите на по-нормални нива“.

Сред предложенията за промени е едно от икономистите в Европейския механизъм за стабилност – кризисния кредитор на еврозоната, който предлага в доклад от октомври правителствата да обмислят по-висок таван на дълга от 100% от БВП – ограничението от 60% отдавна е задминато от всички големи икономики, включително Германия – и по-гъвкав подход към тавана на дефицита.

Европейският фискален борд – панел на европейски консултанти, защитава допускането на по-бавен темп на намаляване на дълга, докато в същото време признава продължаващата нужда за „по-ясни и разпознаваеми числови цели“, например противоречивото правило за 3% бюджетен дефицит. Друга идея, която се обсъжда, е клауза, която да предоставя свобода на действие за зелени инвестиции, което отразява преследваната от Германия политика.

Дискусиите ще бъдат дълги и спорни. Франция, която ще поеме ротационното председателство на ЕС от 1 януари, планира среща на високо равнище през март, макар че Комисията също се готви да си спечели време, предлагайки междинни фискални цели за 2023 г.

Критериите „бяха твърде сложни за прилагане преди – представете си сега, с новите високи нива на дълга“, каза Паоло Джентилони, еврокомисар по икономическите и финансовите въпроси, на конференция на 28 ноември. „Ще го обсъждаме много през следващите месеци, но междувременно да пренебрегнем въпроса би било огромна грешка“.