Инвеститорите се справяха добре през последните 10 години просто като купуваха компании, чиито продукти се продават добре. Имаше много малка инфлация, така че проблемите с разходите рядко препятстваха рентабилността. Оценъчната дисциплина често пречеше на добрата история.
Това може да не продължи. Недостигът в много вериги за доставки и области на пазара на труда води до покачване на цените. Много компании ще видят печалбите си "изпилени" - нещо, което те и пазарните анализатори нямат навика да предвиждат.
По-високите екологични стандарти също ще причинят инфлация - за много години напред. Вятърното електричество все още е по-скъпо от изгарянето на въглища в много части на света, особено там, където вече има инфраструктура за изкопаеми горива и трябва да вземете предвид разходите за нова централа за зелена енергия.
Огромният дял на Китай в световното изгаряне на въглища показва, че неговият износ реално е субсидиран от замърсяването. Това няма да е приемливо, като по-високите мита върху стоманата и други подобни са неизбежни.
Президентът на САЩ Джо Байдън може в крайна сметка да приложи спрямо Китай политика, подобна на тази на Тръмп, макар и по различни причини. Това ще се отрази на цената на търгуваните стоки. Междувременно китайските пристанища вдигат митата с 10 и повече процента. Трудно е да се види къде и кога инфлацията ще достигне своя връх.
Лихвените проценти се държат ниски, може би заради допускането, че настоящите инфлационни тенденции са преходни. Но централните банки са в трудно положение. Германските пенсионери, които спестяват основно в облигации (носещи почти нищоднес), няма да понасят 6% инфлация за дълго.
Така че догодина ще има много по-голяма вероятност от покачване на лихвите, отколкото се очакваше доскоро - и това ще бъде на фона на доста анемично икономическо възстановяване, подсилено от новия омикрон вариант на ковид. Мисля, че това може да е достатъчно, за да доведе до рецесия в Европа през 2022 г., макар и вероятно не в САЩ.
По-положителен сценарий би бил централните банки да позволят на доходността да се приближи постепенно до нивата на инфлация. Ако това се случи, компаниите на растежа би трябвало да превъзмогнат натиска върху оценките на акциите си, стига първоначално те да не са се търгували на съмнителни оценки.
И така, какви уроци научихме? Като съпоставя най-големите печеливши и губещи в моето портфолио, не мога да не отбележа колко голяма част от печалбите са дошли от дълъг списък с надеждни, много печеливши компании, които изглежда постигат стабилен напредък година след година: Microsoft, Google, Thermo Fisher, Louis Vuitton и Mastercard. Добрите компании постигат добра възвръщаемост и инвестират за бъдещето. Колкото и добри да си мислите че са, те често надхвърлят очакванията ви.