В понеделник френският президент Еманюел Макрон, подобно на кандидата за президент Ерик Земур в края на септември и другата кандидатка и лидер на крайната десница Марин льо Пен в края на октомври, пристигна в Будапеща, за да се срещне с унгарския премиер Виктор Орбан. Но не само това. Френският президент проведе среща с ръководителите на страните от Вишеградската група (Унгария, Словакия, Чехия, Полша), разговаря с редица представители на унгарските опозиционни партии и почете паметта на Агнеш Хелер, която прие през май 2019 г. След Никола Саркози през 2007 г. това беше първото посещение на френски президент в Унгария, пише френското списание Slate.fr.
Тази визита завършва обиколката на 26-те останали европейски столици по време на петгодишния му мандат, обещана от Макрон, и подготвя шестте месеца на френското председателство на ЕС, започващо от 1 януари. По време на предизборната кампания за изборите за Европейски парламент през май 2019 г. Макрон и Орбан бяха врагове в уестърн стил. В началото на юли 2018 г. френският президент смяташе, че „истинската граница на Европа“ е тази, която разделя „прогресивните“ от „националистите“ като Орбан. Три седмици по-късно унгарският лидер заяви пред германския ежедневник Bild, че не иска Европа „под френско ръководство“.
Дипломатически жестове
На 28 август 2018 г. италианският популист Матео Салвини и унгарският му съюзник Орбан определиха Макрон като „лидер на лагера, подкрепящ имиграцията“. Предишния ден френският президент говори за „крайния национализъм“ на Унгария по време на посланическа конференция в Париж. На 26 октомври, по време на среща с граждани в словашката столица Братислава, Макрон отбеляза „налудничавото мислене“ на унгарските и полските ръководители, които „лъжат народа си“. Днес Макрон и Орбан продължават да изтъкват различията си в стремежа си за преизбиране през идната пролет.
„Споровете са реални, но Макрон и Орбан се възползват един от друг по вътрешни причини. Тъй като са в разгара на предизборна кампания, говоренето в стил „най-големи врагове“ е добре дошло. Срещайки се с Орбан, Макрон показа европейското му значение и доказа, че той не е изолиран", коментира политологът Естер Петронела Соос. Освен това Макрон не отиде само заради Орбан. Поради това той може по-лесно да оправдае пътуването си сред либералните си избиратели, като в същото време изпрати послание на суверенистите след посещенията на Земур и Льо Пен“, допълва тя.
В началото на 2019 г. някогашните врагове отстъпиха пред дипломатически жестове, които бяха знак за сближаване между двете страни. На 28 януари, по време на прием в посолството на Франция в Будапеща, държавният секретар по въпросите на семейството и младежта в правителството на Орбан Каталин Новак прие Ордена на почетния легион от генерал Беноа Пужа, който пристигна от Париж специално за случая. Представителката на консервативните среди в Унгария владее езика на Молиер и получи престижното отличие заради работата си за насърчаването на френско-унгарските отношения.
В края на март посланика Паскал Андреани присъства на конференция в Будапеща за имиграцията, в която участваха неоконсервативни представители. Сред тях бяха министри от правителството на Орбан, унгарският историк Мария Шмид, представители на десни американски институти, исламофобът Дъглас Мъри, съветник на бразилския президент Жаир Болсонаро, Никола Саркози и Ерик Земур в качеството му на издател. Присъствието на дипломатката беше подкрепа за „културната борба“, водена в Унгария.
Монарси
В средата на юли 2019 г. Урсула фон дер Лайен застана начело на Европейската комисия благодарение на подкрепата на Орбан и Макрон. На 11 октомври Макрон прие „скъпия Виктор“ на стълбите на Елисейския дворец, два дни преди местните избори в Унгария. Преди работен обяд френският президент говори за европейско единство и изтъкна значението на Вишеградската група. Усмихнатият Орбан спомена известната поема „Есента минава през Париж“ на Ендре Ади, изучавана от унгарските ученици, след което настоя за общи позиции за сигурността и защитата на границите.
„Орбан и Макрон водят ортодоксална политика, на която всички трябва да се подчиняват. Те обичат да се държат като монарси, третират избирателите си като поданици и не приемат ограничения за личните си проекти“, коментира шведският икономист Фредрик Ериксон в британското списание The Spectator. „Орбан и Макрон обичат да се показват като врагове, но много често се оказват на еднакви позиции в Брюксел“, допълва той.
Все пак съществува разделителна линия, свързана с механизма за въглеродните такси по границите, данъка от 15% върху печалбата на международните компании, ратифициран с неохота от Унгария в края на октомври, както и по въпроса за правовата държава, ябълка на раздора между Унгария и Франция. Напрежението нарасна на 24 юни по време на среща на върха на ЕС в Брюксел, на която 17 страни-членки на ЕС, сред които и Франция, осъдиха приет малко преди това закон в Унгария, наказващ „насърчаването“ на хомосексуализма и трансджендърството.
Франция, която е четвърти по големина инвеститор в Унгария, разполага с широка мрежа от предприятия в страната като EDF, Veolia, Auchan, Decathlon, Michelin, Bonduelle, Danone, Groupama, AXA, Lafarge, Sanofi и Servier. През май 2017 г. Areva спечели договор за модернизиране на системите за защита на реакторите на ядрената централа Пакш, която е единствена в Унгария. През 2017 и 2018 г. флотилията от самолети на унгарските военно-въздушни сили включва самолети и транспортни хеликоптери на Airbus, транспортни самолети Falcon, хеликоптери Eurocopter и противовъздушни ракети Mistral. През първото тримесечие на 2022 г. унгарски военни се включиха в европейските въоръжени сили в Сахел, в които има значителен френски контингент.
През април догодина Макрон и Орбан ще отидат на избори по едно и също време. Единият иска да спечели, за да обърне страницата на „жълтите жилетки“ и COVID, а другият се стреми към четвърти пореден мандат срещу обединена опозиция около технократа Петер Марки-Зай. Французинът иска да доминира в Европа след Brexit и Меркел. Унгарецът мечтае за голяма евроскептична коалиция в Брюксел, чиито стълбове да бъдат неговата партия Фидес, полската „Право и справедливост“ и испанската „Вокс“. Ако двамата ръководители имат нещо общо, това е желанието за слава.