Замразената външна политика на Олаф Шолц

Олаф Шолц не е човек, който пуска нещата просто така. Или поне не, когато става въпрос за външната политика.

Смяната на властта в Берлин тази седмица предизвика надежди из Европа и отвъд Атлантика, че правителството на новия канцлер ще размрази позицията на Германия по всичко от тръбопроводи до Полша, отказвайки се от подхода на Меркел тип „хайде всички да бъдем приятели“ към света.

Вместо това обаче вероятно всичко ще си остане същото, коментира Politico.

За международните партньори на Германия това не би трябвало да е особено успокояващо. На фона на сериозни напрежения на източния фронт на Европа, без дори да споменаваме предизвикателствата пред ЕС по южните граници и отношенията ѝ с Китай и дори САЩ, разделен Стар континент може да се възползва от малко лидерство от най-населената му страна.

Едва ли ще се получи обаче.

Макар че все още е рано, социалдемократът Шолц явно възнамерява да следва привичките на предшественичката си, избягвайки конфронтации, за да запази икономическите интереси на Германия.

Запитан неведнъж тази седмица дали Германия ще се присъедини към дипломатическия бойкот срещу Зимните олимпийски игри в Китай, Шолц само каза: „Вярвам, че международното сътрудничество е важно. В свят, който трябва да работи заедно, е важно да улавяме възможностите да сигнализираме сътрудничество“.

С други думи: Не.

Меркел, която успя да критикува нарушаването на човешките права в Китай дори когато зад кулисите работеше да привлече Пекин към по-тясно икономическо сътрудничество, не би могла да го каже по-добре.

Проблемът за Шолц обаче е, че да стоиш по средата, докато играеш от двете страни на всяка точка на възпламеняване – от Иран до Русия и Китай, е малко вероятно да остане опция още дълго време.

Да вземем Украйна. Ако Русия нахлуе в Украйна, както Вашингтон се опасява, какво се случва със „Северен поток“ 2, който чака последно регулаторно одобрение? Директно ще се откаже от него? Предвид зависимостта на Германия от руски природен газ, това не би било лесно особено ако другата основна газова връзка – през Украйна – е прекъсната.

Освен това да не забравяме, че партията на Шолц е пълна с т.нар. Russlandversteher (русофили), включително предишния ѝ шеф – бившия канцлер Герхард Шрьодер, който сега е председател на Nord Stream – руската базирана в Швейцария компания, която притежава тръбопроводите.

Германия е изправена пред подобна динамика в Индо-Тихоокеанския регион. Ако Китай се опита да завземе Тайван – ход, който според някои експерти по международна сигурност става все по-вероятен, Берлин неизбежно ще бъде принуден да избере страна между САЩ и дългогодишния му търговски партньор.

Натиск от САЩ

Каквото и да се случи на тези фронтове, Шолц ще трябва да отговори на американския натиск върху Берлин да се нареди зад Вашингтон срещу Китай – и то скоро. В усилията си да спечели Меркел президентът Джо Байдън се съгласи през май да отложи планираните санкции върху „Северен поток“ 2 – ход, който предизвика критики и от двете политически партии във Вашингтон и който продължава да тежи върху външнополитическата му програма. Меркел обаче отказа да измени курса си към Китай, избирайки да остави стратегическите ходове на наследника си.

Макар че Шолц, който се срещна с довереника на Байдън сенатор Крис Куунс миналия месец, се опита да увери Вашингтон, че Германия остава доверен съюзник – например съгласявайки се да поддържа дългогодишните споразумения за ядрена отбрана на Германия със САЩ – новият канцлер не е разкрил картите си по китайската политика. Коментарите на Шолц тази седмица по отношение на Зимната олимпиада предполагат, че и не бърза да го направи.

Във Вашингтон някои представители в администрацията на Байдън твърдят, че Зелените – коалиционните партньори на Шолц, които защитават по-твърда линия спрямо Китай заради нарушаването на човешките права – са най-добрата надежда на Вашингтон да побутне Берлин в позицията си към Пекин. Съпредседателят на Зелените Аналена Бербок се присъедини към кабинета на Шолц като външен министър.

И все пак ранните доказателства сочат, че подобно на Меркел Шолц ще използва изпълнителната си власт, за да запази контрол върху външната политика в канцлерството. Ролф Мюцених – лидер на социалдемократите в германския парламент, заяви за германско радио в сряда, че коалицията ще преследва „умна външна политика, която преди всичко ще се ръководи и ще бъде замислена в канцлерството“.

Коментарите предизвикаха бърз протест от страна на Зелените.

Въпреки това шансовете 40-годишната Бербок, която няма опит в международната сигурност, да успее да устои на Шолц по външната политика са малки.

Новата коалиция на Германия обещава да бъде труден партньор на Вашингтон и по въпроси различни от Китай, включително в Близкия изток.

Левите крила на Зелените и Социалдемократите заемат по-противоречива позиция към Израел спрямо правителството на Меркел например. Дори Бербок, смятана за прагматик, се е противопоставяла на произведените в Германия подводници за Израел.

Съмнения по отбраната

Друга потенциална точка на напрежение е отбраната. Макар че новата коалиция сигнализира, че ще продължи да изпълнява ядрените си задължения, по-малко сигурно е дали Берлин ще изпълни целта на НАТО за разходи от поне 2% от БВП за отбрана. Вместо това коалиционното споразумение определя цел за разходите от 3% от БВП за „международни ангажименти“, включително дипломация и помощ за развитие заедно с отбрана – формулировка, която е толкова неясна, че може да значи всичко.

Изборът на Шолц за министър на отбраната – бившият правосъден министър Кристин Ламбрехт, член на лявото крило на социалдемократите – не показва особено, че правителството му поставя фокус върху оправянето на нефункциониращата армия на Германия.

Реално неизвестна извън държавните кръгове в Берлин, Ламбрехт, която планираше да се пенсионира от политиката преди драматичния обрат за социалдемократите в тазгодишните избори, няма нито военен, нито външнополитически опит, нито пък международен профил. В новата си роля тя ще контролира министерство с 260 хил. военни и цивилни служители.

Юрист по образование, Ламбрехт заяви, че първият ѝ приоритет ще бъде да преоцени всички външни ангажименти на германската армия, които основно се състоят от мироопазващи мисии по света, включващи около 3000 войници. Тя подчерта колко важно е да се разработи „стратегия за излизане“.

Какво означава това за бъдещия ангажимент на Германия към света не е ясно. Не предполага обаче, че Германия, която много нейни съюзници искат да бъде по-активна, а не по-малко, желае да играе централна роля.

И все пак за да защити собствените си интереси на международната сцена, Германия трябва да бъде нещо повече от страничен наблюдател, когато става въпрос за международната сигурност.

Шолц може и да водеше кампания като кандидат на приемствеността („новият вариант на Меркел“, както един берлински вестник го описа тази седмица), но за да успее, ще трябва да покаже, че взима решенията сам.

Ако не успее да действа бързо, международната му позиция ще се стопи много преди лятото.