"От началото на година в България има предотвратени 178 трансакции, чиито щети са били в размер на 5 млн. евро. На европейско ниво цифрата е за над 67,5 милиона евро, което е двойно повече от миналата година. В ЕС са извършени арести на 1800 лица, като са идентифицирани около 18 хиляди финансови мулета", съобщи тя.
Илиева потвърди, че дигитализацията не само в банковия сектор, но и във всяка една сфера от живота ни, навлиза все повече. „Хората искат да имат достъп до различни услуги по електронен път, за да спестят средства и време. Пандемията ускори тези процеси, които вече бяха започнали“, коментира експертът.
Тя поясни, че финансовите мулета са лица, които имат задачата да изтеглят от банкови сметки пари по престъпен начин с най-различни схеми.
Финансови институции и правоохранителни органи от 27 държави се включват за седма поредна година в съвместна кампания, насочена срещу схеми за изпиране на пари и залавянето на „финансови мулета“, които имат ключова роля при изпирането на средства, придобити чрез широк спектър от онлайн измами.
Глобалната кампания е организирана от Европейския център по киберпрестъпност към Европол, а неин е партньор е Европейската банкова федерация, на която член е и „Асоциацията на банките в България“.
"Винаги схемата е една и съща – в голяма част от случаите става въпрос за неправомерно придобити средства чрез предходна престъпна дейност като киберпрестъпност. След това финансовите мулета трябва да изтеглят средствата и да ги дадат на някого, като задържат част от тях за себе си", посочи един от механизмите по които действат престъпниците Цвета Илиева.
От думите й стана ясно, че най-много са опитите за измама по телефона, където измамници се обаждат на хората и се представят за служители в банки, финансови или държавни институции.
„Това се случва и чрез фишинг имейлите. Измамниците се опитва да придобият чувствителни данни като детайли за тяхното електронно банкиране или пък им казват, че устройствата им са компрометирани. Така ги съветват да си инсталират приложения, които им дават отдалечен достъп до банковите сметки на хората. Така те могат да разполагат с вашите данни или да извършват други операции“, предупреди експертът.
Цвета Илиева съветва в случай на съмнение винаги да се прави връзка с отсрещната страна – с фирмата, „от която очаквате плащане или на която ви казват, че трябва да изпратите пари“.
„Банката ви никога няма да ви накара да си инсталирате приложения или да ви иска лични данни“, напомня тя.
Наказанията за финансовите мулета са различни. Освен че могат да бъдат подведени под наказателна отговорност, така по-късно извършителите е възможно да не могат да си отворят банкова сметка или да им бъдат отпуснати кредити.
„Претендирането за незнание в никакъв случай не извинява хората, които извършват незаконна дейност“, потвърди представителката на АББ.
Какво съветват финансовите експерти, за да се предпазим и да сме подозрителни към романтични предложения по имейли, свързани с пари?
Целия разговор вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Видеа с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.
преди 2 години Хванаха 5 000 000 Евро - 5 млн. евро и пуснаха 1 000 000 000 евро - 1 млрд. евро откраднати от Хемус. Каква пародия. (нарочно съм сложил нулите да видите за какво говорим!) отговор Сигнализирай за неуместен коментар