IRENA: Опасенията за недостиг на суровини за енергийния преход са преувеличени

Енергийният преход предполага изграждане на нови енергийни мощности, енергийна ефективност и електрификация на крайното потребление, като целта е да не бъде допуснато ново повишение на глобалните температури с повече от 1,5°С до средата на това столетие. Всички тези цели предполагат използване на ценни метали и редки минерали - вниманието привличат медта, среброто, литият, но списъкът се допълва и от графен и титан и други редкоземни метали и минерали.

Интересът към тях расте - включително и от инвеститорите, които не вярват в зеления преход, което е и основната причина за непрекъснато растящите им цени през последните месеци. И много анализатори коментират, че т.нар. "зелена инфлация" може да направи климатичните цели неизпълними.

Според Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) тези притеснения обаче са преувеличени. От агенцията отбелязват, че необходимите количества метали и минерали няма са толкова големи на фона на общото потребление - в повечето случаи става въпрос за елементи, които са част от съоръженията.

Освен това има и възможности за рециклиране, което да намали първичното потребление.

От IRENA коментират още, че необходимите ресурси за зелената трансформация са налични и става въпрос за разширяване на обема на добива и преработката им. От друга страна има и потенциални възможности за замяна. Или с други думи - трябва правилно да измерваме запасите, ресурсите и въздействието върху търсенето, като отчитаме иновациите и употребата на ценните метали и минерали.

От организацията отбелязват, че около 30% от енергийните мощности по света работят с възобновяеми източници. А за да бъде постигната целта за недопускане на затопляне над 1,5°С спрямо прединдустриалните нива, до 2050 година 90% от енергийните мощности трябва да бъдат зелени - соларни или вятърни централи. Това означа нови 8000 гигавата вятърни и 15 000 гигавата слънчеви централи, или 250 гигавата вятърни и 350 гигавата соларни мощности годишно до 2050 година.

Това бързо развитие ще има отражение на пазарите на метали, но чистата енергия е от ключово значение за енергийния преход - за потреблението, като източник на водород за промишлеността и т.н., и изисква редки ресурси.

Ето как стоят нещата с вятърните централи например. За тях се изисква мед - не само за турбините, но и за електроенергийната мрежа и трансформаторите. Проучване показва, че около 1/3 от нужната мед за вятърните паркове се използва за турбините - а всичкото останало количества - за мрежата. Според оценки търсенето на мед заради вятърната индустрия ще се повиши с 2 млн. тона годишно. В момента световното потребление на мед е 30 млн. тона годишно. Увеличението не е малко, но в никакъв случай не може да бъде наречено блокиращо една индустрия.

Дори и ако бъде добавена соларната индустрия, която ще се нуждае от допълнителни 4 млн. тона мед годишно.
Но това не е всичко, признават още IRENA. Експанзията при електрическите коли ще изисква още 4-8 млн. тона мед годишно. Те използват с между 40 и 80 килограма на автомобил повече спрямо конвенционалните автомобили.

Решение на тези проблеми има. Например рециклиране - в момента около половината използвана мед се изхвърля.

В допълнение ценните метали могат да бъдат и заменени и вече има примери за това.

За производството на магнитите във вятърните турбини например се използват неодим и диспросий (който се използва и при производството на прътите за ядрените реактори). Но не всички турбини използват тези метали - западните производители например избягват използването на тези магнити, макар че в Китай се използват именно те.

Тези два метала се използват всъщност основно за турбини, които се разполагат в крайбрежието, защото спестяват място и намаляват разходите.

Проучвания обаче показват, че медта може успешно да бъде заменена от алуминий и при вятърни паркове на сушата това води до намаляване на използваната мед с 2/3. Алуминият няма същите показатели, но успешно може да замени медта в кабелите и мрежата.

Иновациите също са част от решението на проблема, посочват още от IRENA.