Автомобилът е искрящ и елегантен, както много други модели автомобили. Но в малкия електрически автомобил, който BMW представи на тазгодишното автомобилно изложение IAA, се крие концентрираното бъдеще: след няколко години базираният в Мюнхен производител може да произвежда своите автомобили по нов начин - от отпадъци.
Разбира се, никой не трябва да нарича колата "камион за боклук". Официалното име звучи много по-добре. "I Vision Circular" е това. BMW създаде автомобил, който се състои почти изцяло от материали, които лесно се рециклират или които вече са били използвани повторно. Това ще бъде първият напълно циркулярен автомобил на групата (продукт от кръговата икономика, б. ред.).
За сравнение: в конвенционалните модели само около една трета от материалите се използват повторно. Останалите трябва да бъдат изгаряни или изхвърлени. Това е екологично и икономически безсмислено явление в световната икономика: всяка година хората извличат от земята повече от 100 млрд. тона суровини като нефт, газ и метали. Според тазгодишния Circularity Gap Report само 8,6% от всичко това се използва повторно. Ако беше възможно да се възстановят оригиналните вещества от отпадъците, редица проблеми, като замърсяване на околната среда или затруднения при доставките, биха могли да бъдат елиминирани, а климатът - да бъде защитен.
Да погледнем какво се случва с икономическия двигател на еврозоната - Германия, известна като нацията на сепараторите за отпадъци. Но Федералната република е далеч от истинската кръгова икономика (CE). Докато съседните страни като Нидерландия разработват цели кръгови стратегии, определят квоти и цели, Германия рискува да пропусне пазар за милиарди долари. Да не говорим за България.
Кръговата икономика може да достигне пазарен обем от до 200 млрд. евро само в Германия до 2030 г. За Европа става дума за до 800 млрд. евро, става ясно от ексклузивни изчисления на управленската консултантска компания BCG за Handelsblatt.
Защо този потенциал не се използва? Простият отговор: защото досега не си е струвало. В продължение на десетилетия глобалният икономически модел бе насочен към добива на суровини от земята. Това бе ефективно и сравнително евтино.
„Досега кръговата икономика не бе привлекателна заради разходите ѝ. В момента компаниите работят предимно с най-евтиния възможен материал“, казва експертът от BCG Александър Майер цум Фелде. Но това се променя - защото наличието и достъпът до ресурси се превръщат в един от най-големите бизнес рискове за индустрията. Това се вижда ясно и от сегашната икономика на дефицита. Компаниите трябва да поемат огромни допълнителни разходи за спешно необходимите суровини, защото цените им се покачват до небето.
Изведнъж отново става ясно каквa всъщност е истината: Германия почти няма суровини. С енергийния преход зависимостта от внос на суровини отново се увеличава значително. Независимо дали става дума за литий, кобалт и никел за производството на батерии за електрически автомобили, редкоземни елементи за вятърни турбини или мед и алуминий за разширяване на енергийната мрежа - една климатично неутрална Германия се нуждае от огромни количества от тези метали.
Изведнъж обаче болезнено става ясно нещо, което принципно се знае от векове - Германия почти няма суровини. А на фона на енергийния преход зависимостта от вноса на суровини отново се увеличава значително. Независимо дали става дума за литий, кобалт и никел за производството на батерии за електрически автомобили, редкоземни елементи за вятърни турбини или мед и алуминий за разширяване на енергийната мрежа - една климатично неутрална Германия се нуждае от огромни количества от тези метали. При това суровините отдавна са в страната - те са в пластмасата, батериите, опаковките и дори във въздуха. Кръговата икономика може да даде на компаниите постоянен достъп до важни материали.