ЕСМ предлага вдигане на дълговата граница в еврозоната от 60 на 100%

Италия ще има бюджетни излишъци от 6 до 7% всяка година

Така например държава като Италия ще трябва да постига бюджетни излишъци от 6 до 7% всяка година. В същото време постоянно падащите лихвени проценти доведоха до намаляване на реалната кредитна тежест - и до известна степен държавният дълг загуби своя ужас.

За едно правителство през 90-те години на миналия век ниво на дълга от 100 процента означаваше много по-силно ограничение на финансовия му капацитет, отколкото е днес. Тази тенденция също не е взета предвид в съществуващия набор от правила.

Ревизираните правила ще трябва да признаят новата икономическа реалност и по-високата устойчивост на дълга, пишат икономистите от ESM в своя документ. „Бюджетната дисциплина остава крайъгълен камък на валутния съюз. Няма обаче общоприложими фискални правила“, признават те.

Експертите предупреждават, че връщането на страните от еврозоната към целта за дълг от 60% и предвидените за това темпове „може да подкопаят икономическото възстановяване и евентуално да отслабят спазването на правилата“.

Ето защо икономистите на ESM възнамеряват фундаментално да преразгледат правилата. Целта за ограничаване на годишния дефицит до под 3% от БВП трябва да остане в сила. А за нивото на дълга ще бъдат използвани 100% вместо предишните 60% от референтната стойност. Освен това трябва да има ново правило за разходите: правителствените разходи не трябва да се увеличават годишно повече от средния растеж на дадена страна. Това трябва да гарантира, че дългът няма да излезе извън контрол.

Страната ще трябва да достигне границата от 100% за около 20 години

Държавите членки с ниво на дълг под 100% трябва само да се придържат към правилото за разходите, гласи предложението за ЕСМ. Държавите с повече от 100% също така ще трябва да ускорят намаляването на дълга. Европейската комисия ще определи точния път за намаляването, но той трябва да съответства приблизително на предишното правило 1/20. С други думи: страната трябва да достигне границата от 100% след около 20 години.

Икономистите на ЕСМ искат да позволят изключения, ако „сериозни икономически обстоятелства или инвестиционен дефицит“ оправдават това. Държавите, които нарушават правилото за 3%, както и преди, са заплашени от процедура при прекомерен дефицит от Европейската комисия. Те биха могли да прибегнат до новосъздадения фонд за бюджетна стабилизация "при изключителни обстоятелства". Изплащането на средства от ЕС при определени условия също може да осигури бюджетна дисциплина.

Ръководителят на ЕСМ Клаус Реглинг

„Бюджетната дисциплина днес е не по-малко важна, отколкото беше при въвеждането на валутния съюз“, пишат икономистите от ESM. Поради това според тях е важно бързото споразумение относно новите правила. Те биха могли да ограничат несигурността сред инвеститорите и да осигурят евтино публично финансиране за страните от еврозоната.

Приложимите в момента правила за дълговете на ЕС ще бъдат спрени до 2023 г. поради пандемията. Ако дотогава нито една реформа не бъде прокарана, икономистите на ESM смятат, че правилата не трябва да се прилагат отново стриктно. Това „потенциално би подкопало растежа“.

Ръководителят на ЕСМ Клаус Реглинг не е автор на документа. Въпреки това в интервю за германското издание Der Spiegel наскоро той призова за реформа на правилата за дълга. „Да, валутният съюз се нуждае от фискални правила, това е безспорно“, каза той. „Но те трябва да бъдат адаптирани към променените икономически условия“. Сега експертите му изясняват това, а на ход са държавите от еврозоната и самата Европейска комисия.