Бъдещото германско правителство ще ускори с 8 г. отказа от въглищата

Потенциално ново германско правителство начело с Германската социалдемократическа партия (ГСДП) иска да се откаже от въглищата като източник на енергия осем години по-рано от планираното, предава Bloomberg. Ходът може да е голяма победа за планетата, но предизвикателство за страната, която вече изпитва затруднения с енергийните доставки, пише Bloomberg.

„За да постигнем климатичните цели, е необходимо по-ранно излизане от въглищната енергия, в идеалния случай до 2030 г.“, съобщиха партиите при очертаването на основните принципи на съюза си.

Подробностите как най-голямата икономика в Европа планира да се откаже от зависимостта си от въглищата ще бъдат уточнени в официални преговори между ГСДП, Зелените и Свободните демократи, които може да започнат в началото на следващата седмица. Ускорено разширяване на енергията от възобновяеми източници като вятърна и слънчева енергия вероятно е част от плана.

Ходът има своите рискове. При консервативния канцлер Ангела Меркел Германия взе решение да затвори ядрените си централи и не инвестира достатъчно в алтернативни източници. Комуналният сектор предупреждава, че рискът от спиране на тока ще расте, тъй като електрификацията се прибавя към търсенето на енергия. Зависимостта на Германия от газа вероятно ще нарасне в момент, когато фосилните горива са подложени на все по-голямо внимание от инвеститори и избиратели заради въглеродните емисии.

По-рано Зелената партия направи по-ранния отказ от въглищата едно от ключовите си обещания преди изборите през септември като стъпка към постигането на въглеродна неутралност на Германия до 2045 г.

Климатичните политики се превръщат в приоритет в Европейския съюз, като блокът се стреми да намали емисиите от парникови газове с 55% до края на това десетилетие спрямо нивата през 1990 г.

По-бързо излизане от въглищата в Германия може също така да бъде насърчено от пазарни сили, тъй като нарастването на цените на въглищата прави някои централи недоходоносни.

Изключването на въглищата до 2030 г. може да позволи на Германия да избегне разходи за въглеродни емисии на стойност 1,1 млрд. евро на година, показва изследване на Wartsila Oyj. В същото време страната ще трябва да увеличи вятърните и соларните си мощности с около 20% спрямо планираното при отказ от въглищата през 2038 г.

Отиващото си германско правителство е обвинявано от критици, че не е успяло да разшири достатъчно производството на алтернативна енергия, за да отговори на бъдещите си нужди от енергия.

След над две десетилетия енергиен преход въглищата продължават да осигуряват една четвърт от електрическата енергия в Германия. Газът съставлява около 16% от производството на електроенергия, сочат данни на AB Energiebilanzen за 2020 г.

„Основното предизвикателство е да се създадат амбициозни политики за ускоряване на разпространението на слънчева и вятърна енергия и за увеличаване на капацитета за съхраняване на енергия, като в същото време се гарантира, че Германия няма да попадне в капана на фосилния газ“, коментира Махи Сидериду, управляващ директор в Europe Beyond Coal.

Но целта Германия да постигне 65% от енергийния си микс от възобновяеми източници до 2030 г. изглежда труднопостижима след спада на оншорните вятърни инсталации, който доведе до рязко спиране на дейността в сектора.

Коалиционното споразумение от петък е силно съсредоточено върху климатичните инициативи, факт, който председателят на Германската асоциация на енергийните и водни индустрии Керстин Андреае определи като „изключително положителен“.

Наред с графика за отказ от въглищата партиите заявяват, че планират да инсталират слънчеви панели върху всички нови бизнес сгради, да забранят колите с двигател с вътрешно горене до 2035 г. и да позволят регистрирането само на въглеродно неутрални коли, които да се движат по улиците в Германия.

Либералите, които настояват за по-пазарно ориентирана климатична политика, са получили подкрепа за плановете си за отмяна на допълнителния данък върху възобновяемата енергия в Германия през идните четири години и са се съгласили с разширяване на търговията в ЕС с емисии от авиокомпании, пътния транспорт, корабоплаването и сградите.