Не бързайте да отписвате Курц

Играта за Себастиан Курц не е приключила.

След като внезапно подаде оставка в събота вечерта заради обвинения в корупция, бързо стана ясно, че скоро бившият канцлер на Австрия няма намерение да си тръгне тихо, до голяма степен защото още не е ясно дали избирателите искат това, коментира Politico.

Макар че ходът на Курц бе изненадващ, след като дни наред настояваше, че няма да се оттегля, от тактическа гледна точка той има смисъл. Другата му опция бе да се изправи пред вот на недоверие в парламента във вторник, който със сигурност щеше да загуби, а това щеше да предизвика верижна реакция, оставяща партията му в опозиция.

Отвъд очевидните негативи на този сценарий има още едно съображение: правителствена коалиция, съставена от заклетите политически врагове на Курц, би имала свободата да разследва всяко кътче на сложната политическа система, която той създаде през последните няколко години.

Не само това, ново правителство нямаше да губи време да размаха брадвата над апарата, създаден от Курц. Откакто за пръв път стана канцлер през 2017 г., той сложи свои съюзници във всяка ключова институция в страната – от мощната обществена телевизия до конституционния съд. Разреждането на това влияние щеше да бъде пръв приоритет на една коалиция от негови врагове.

Тази реалност до голяма степен обяснява внезапната смяна на настроението у Курц.

Веднага щом Зелените, по-малкият партньор в управляваща коалиция на неговата Народна партия, ясно заявиха в четвъртък – ден, след като полицията нахлу в кабинета на канцлера, че няма да го подкрепят повече, Курц нямаше друг избор освен да отвори парашута си.

Въпросът е къде ще се приземи. Той планира да остане лидер на партията и да поеме контрола над силната си парламентарна група. Каквито и да са методите му, няма място за съмнение, че Курц съживи дясноцентристката си партия, което е и сериозна причина защо тя остава до него.

Тази преданост подхрани спекулации, че ще остане канцлер във всичко освен на име.

На хартия наистина наследникът му – външният министър Александър Шаленберг, изглежда да е истински лоялен. Дипломат от кариерата, той работи като ключов съветник на Курц, когато той стана външен министър през 2013 г., и му остана близък съюзник.

Въпреки това властта, на която Шаленберг ще се радва като канцлер, носи интересната склонност да разклаща лоялността. Нещо повече, Шаленберг – аристократ, чиито предци са били изтъкнати австрийски благородници във войската и правителството векове назад – знае едно-две неща за политиката и упражняването на власт. Малцина бяха чували за изискания дипломат, когато бе назначен за временен външен министър преди две години – а сега е напът да заеме най-важния политически пост в страната.

Миналата седмица, след новината за обвиненията в корупция срещу Курц, Шаленберг подписа писмо заедно с други членове на кабинета от Народната партия, настоявайки, че коалицията може да продължи напред „само ако Себастиан Курц е начело“.

Времето ще покаже дали решението му да приеме поста на канцлер въпреки тази заявка е доказателство за дълбока лоялност към Курц или е разпознал добра възможност, когато му се е изпречила на пътя.

По-непосредствена заплаха за бъдещето на Курц в политиката от държането на амбициозните му конкуренти далече е самото разследване в корупция. Той е обвинен, че е организирал конспирация за плащането на социологически агенции и журналисти, които да публикуват фалшива информация, служеща на политическата му програма още откакто става външен министър през 2016 г., когато заедно със съюзниците си обмислят как да поемат канцлерството. Курц още не е обвинен, още по-малкото съден, което предполага, че процесът може да отнеме години, докато се разплете.

Стратегията на Курц досега – да се покаже като жертва на фанатични прокурори (повтаряйки тематика за „лова на вещици“ на Доналд Тръмп) и да изповядва своята невинност – не резонира отвъд твърдата му база.

Нито пък многократното настояване на Курц, че трябва да се смята за „невинен до доказване на противното“. Макар че това наистина е така от строго юридическа гледна точка, политическото царство, както Курц добре знае, работи по съвсем различни правила от съда.

Проблемни съобщения

Размяната на текстови съобщения, открити от разследващите, достоверността на които Курц призна, може да не го хвърли в затвора, но те преминават отвъд повечето стандарти за почтеност. Още повече ако се има предвид, че Курц продаде себе си на избирателите като добронамерен човек, който ще сложи край на връзкарството и сделките в задните стаички, които са толкова типични за австрийската политика.

В едно от съобщенията, публикувани през последните дни, Курц пита доверено лице дали има начин да спре план за финансиране на по-голяма следучилищна грижа за родителите. По същото време партията на Курц бе по-малък партньор в правителство на социалдемократите. Екипът на Курц създаде план да принуди лидера на собствената си партия да подаде оставка, за да може да предизвика предсрочни избори (които очакваше да спечели) и да стане канцлер. Но тепърва трябваше да даде ход на тези действия и се тревожеше, че детската помощ, която бе подкрепяна от лидера на собствената му партия, ще се окаже популярна сред обществото и ще застраши прицелването му в канцлерството.

„Това изобщо не е добре!!!“, пише изнервено той на свой колега, питайки какво могат да направят, за да го спрат.

Накрая усилията да се спре програмата се провалиха. Но в рамките на година Курц все пак успя да стане канцлер. Дали тази победа дойде в резултат на предполагаемите усилия на кампанията му да фалшифицира социологическите проучвания и да плаща на журналисти да ги провеждат ще бъде обект на продължителен дебат.

Престъпна или не, размяната на текстови съобщения показват склонността на Курц да играе по свои собствени правила, да не говорим за намека за безскрупулност. Друга вътрешна комуникация между Курц и близките му съюзници, пусната по-рано тази година, намекна за ожесточената тактика, която партията му е готова да използва. Последните разкрития отиват отвъд това, посочвайки Курц като главен организатор.

Все още не е сигурно обаче дали на австрийците все пак ще им пука, особено ако разследванията се проточат, а явно точно това ще се случи. Курц досега е най-популярният политик на своето поколение и на неговия политически успех се гледа в положителна светлина от голяма част от страната. Нещо повече, опозицията е слаба.

Един от отличителните белези на всеки добър политик е способността да накара избирателите да забравят негативното. Ако скандалът около Курц е доказал нещо досега, то е, че младият австриец е готов да стигне далече, за да им помогне в това.