Земеделският сектор у нас има конкретни очаквания от новата ОСП

Земеделският сектор в България има сериозни очаквания за яснота и конкретни виждания по отношение на прилагането на бъдещите параметри на новата Обща селскостопанска политика (ОСП). Това заяви служебният министър на земеделието, храните и горите проф. д-р Христо Бозуков, цитиран от пресцентъра на аграрното ведомство.

По време на среща на министрите на земеделието на страните от Вишеградската група (Чешка република, Унгария, Полша и Словашка република) и България, Хърватия, Румъния и Словения, която се провежда в Будапеща, той уточни, че за страната ни е от ключово значение да разполагаме с достатъчно време за довършването на Стратегическия план.

„Основно притеснение на България е, че времевият график за приемане на делегираните актове и актове за изпълнение към базовите регламенти, както и необходимостта от прилагане на разпоредбите им в стратегическите планове, трудно ще позволи спазването на срока за предаване им, който е 1 януари 2022 г.“, поясни проф. Бозуков.

Той подчерта, че за намаляване на времевия натиск следва да бъде проявен гъвкав подход и съдействие от страна на службите на Европейската комисия.

Министърът напомни, че изготвянето на Стратегическия план, който ще формира политиката през следващите години, е сложен процес, който изисква достатъчно време и получаване на ясни указания.

По думите му всяка държава членка има интерес да бърза в подготовката и изпращането на своя Стратегически план, за да не остави земеделските си производители без подпомагане през 2023 г.

„Допълнителен натиск и контрол от ЕК не е необходим. Комисията трябва да съдейства чрез обмен на информация за напредъка от всички държави членки, както и регулярно публикуване и споделяне на съдържанието на подадените стратегически планове от другите държави членки“, посочи проф. Бозуков.

Той се надява, че Европейската комисия ще прояви гъвкавост при приемането на стратегическите планове, като осигури възможност на държавите членки за допълнително предоставяне на информация по негови елементи на по-късен етап.

По време на срещата той беше категоричен, че е необходимо да бъде възможно получаването на своевременна обратна връзка и достъп до отговорите на Европейската комисия по зададени въпроси от държавите членки, с цел еднакво и прозрачно прилагане на нормите на пакета с регламенти за ОСП.

Земеделският министър съобщи, че България предлага да се публикува и изготви контролен лист, по който службите на ЕК ще оценяват плана.

„Предвид кратките срокове за финализиране и предаване на плановете, за страните ще бъде полезно осигуряването на предварителен преглед на отделните части от Стратегическия план и отстраняването на неяснотите и неточностите, преди официалното качване на разделите в системата за управление на фондове“, коментира проф. Бозуков.

Според него може да се направи график за всяка държава членка, съгласно който да се изпращат окончателни материали по отделните части на Стратегическия план и видовете интервенции, както и ясни срокове, в които Комисията да праща своите бележки.

Той е на мнение, че предварителното разглеждане по графици ще наложи удължаване на срока за изпращане на плановете към ЕК, но ще позволи по-бързото им приемане и одобряване впоследствие. „Това може да допринесе за гарантиране на прилагането на новия модел от началото на 2023 г.“, обясни още той.

В рамките на срещата министрите на земеделието подписаха съвместна декларация за прилагане на прозрачна процедура за приемане на Стратегическите планове по ОСП и функционалност на новия модел на прилагане.

Проф. Христо Бозуков подчерта, че съществуват все още неясноти за ефекта от прилагане на новия модел, и настоява да се даде възможност на европейските страни да получат необходимата степен на гъвкавост, както в хода на планиране, така и в хода на отчитане на изпълнението на новия модел.