Добре дошли в света на „зелената” инфлация

Преди няколко месеца Лари Финк, ръководителят на BlackRock, предупреди за опасността от повишаване на цените, свързано с изменението на климата. „Ако нашето решение е изцяло насочено към постигане на един зелен свят, ще имаме много по-висока инфлация, тъй като все още нямаме технологията да направим всичко това“, каза той. „Ще бъдем ли склонни да приемем повече инфлация, ако инфлацията ще ускори зеления ни отпечатък?“

Въпросът беше до голяма степен игнориран, тъй като дефлацията доминираше разговора през последните години. Сега обаче това става критично важно. През септември Обединеното кралство се разклати от политическите последици от скока в цените на природния газ, който отчасти е предизвикан от промени в политиките с цел борба с изменението на климата (намаляване на доставките на енергия от изкопаеми горива), но и от неочаквани метеорологични промени (нивата на вятъра спаднаха, намалявайки доставките на енергия от турбини).

Тексас и Калифорния преживяха подобен недостиг поради лоша комбинация от метеорологични сътресения и реформи за смекчаване на климатичните промени. Междувременно новият скок в търсенето на устойчиви продукти се сблъска със смущенията във веригата на доставки заради Covid-19, което повиши цените на „зелените” стоки в сектори, вариращи от грахов протеин, използван в немесните храни, до суровини, необходими за батериите в електрическите превозни средства. Добре дошли в света на „зелената” инфлация, пише Джилиън Тет за Financial Times.

Как трябва да реагират политиците? Необходими са три ключови стъпки. Първо, всички трябва да осъзнаем, че ролята на държавата в борбата с изменението на климата леко се променя. Преди десетилетие зелените активисти искаха неподатливите правителства да осигурят лидерството в битката за спиране на глобалното затопляне. Това все още е нужно, тъй като ще бъде невъзможно да се спре изменението на климата без промени в публичната политика; правителствата трябва да въведат политики като остойностяване на въглерода.

Но това, което също е забележимо днес, е степента, до която бизнесът и финансите стимулират реформите в областта на климатичните промени, понякога почти изпреварващи правителството; западните въглищни централи излизат от употреба колкото заради правителствените правила, толкова и поради натиска на инвеститорите.

Това, което политиците трябва да направят сега, не е толкова „да водят“ в тази битка, колкото „да следват“ - в смисъл да се признае, че зеленият преход вероятно ще бъде много объркан и неравномерен. Те трябва да предоставят проактивни решения, когато настъпват пазарни провали. Във Великобритания, например, правителството трябваше да се подготви за факта, че възобновяемата енергия не може (все още) да запълни празнините, създадени от намаляването на производството на изкопаеми горива. По подобен начин нарастващите цени на някои суровини, необходими за екологично чистите продукти, сочат, че западните правителства трябва да разхлабят регулаторните правила, които възпрепятстват производството им.

Второ, правителствата е нужно да направят по-добри предвиждания за зелената инфлация. Това започва да се случва. Европейската централна банка наскоро публикува доклад, в който се твърди, че бездействието откъм политики ще навреди повече на растежа, отколкото зелените реформи. А Янис Стурнарас, управителят на гръцката централна банка, заяви на финансова конференция наскоро, че централните банкери засилват усилията си за моделиране.

В средносрочен план зелената инфлация не трябва да е непременно прекалено опасна, посочва той, „защото знаем, че чистите форми на енергия са по-евтини от изкопаемите горива“. Но добавя, че „в краткосрочен план климатичните промени имат възходящо въздействие върху цените чрез остойностяването на въглерода“.

Както отбеляза ирландският му колега Гейбриъл Маклъф, средната глобална цена на въглерода днес „е около три долара на тон“. Мрежата за позеленяване на финансовата система, група от централни банки, обаче наскоро предположи, че „въглеродна цена от около $160/тон ще бъде необходима до края на десетилетието, за да стимулира прехода към нетната нула до 2050 г.“, докато МВФ предполага, че цената трябва да бъде 75 долара за тон. „Нямаме модели, които да разбират последиците от това“, казва Маклъф.

И накрая, правителствата трябва да създадат мрежи за защита на уязвимите части от населението от повишаването на цените. Зелените воини може да твърдят, че инфлацията е малка цена, която трябва да се плати, за да се предотврати планетарната катастрофа. Някои икономисти може също да мърморят, че малко от нея улеснява правителствата в реалното намаление на дълговете.

Но протестите на „жълтите жилетки” през 2018 г. във Франция заради повишаването на цените на горивата показват, че когато зелената инфлация удари бедните, тя може да предизвика популистки бунтове и да предотврати крайно необходимите зелени реформи. Това може лесно да се повтори в Европа и другаде. И макар че правителствата не могат магически да премахнат шока от цената на реформите, необходими за борба с изменението на климата, те могат - и трябва - да смекчат болката с интелигентни политики. В този смисъл газовата криза в Обединеното кралство е навременно и изключително необходимо събуждане.