За Франция има и ползи от казуса с подводниците

Алиансът в областта на отбранителните технологии между Австралия, САЩ и Обединеното кралство е истински удар за Франция - предвид решението на Канбера да анулира сделка за подводници на стойност 50 милиарда евро със страната в полза на американски атомни подводници. 

Но макар Париж да се стреми да ограничи щетите и да се подготви за бъдещето - по-специално като продължи да адаптира стратегията си в Индо-Тихоокеанския регион - би било безсмислено да се добавя към кризата чрез ескалиране на сериозно разочарование в стратегическа грешка.

Разбира се, гневът на Франция е оправдан. Последиците от кризата са много, пише за Politico Антоан Бондаз, директор на Корейската програма и Тайванската програма във Фондацията за стратегически изследвания, цитиран от БГНЕС.

Сривът на сделката за подводници с Австралия е икономически удар за държавната Naval Group, десетки подизпълнители и местни семейства в Бретан и другаде. Дипломатически това също е вредно за двустранните отношения с Австралия и САЩ. А във военно отношение залозите са още по-високи, след като представители на френското правителство твърдят, че продажбите на оръжия са „от съществено значение за нашия суверенитет“, защото позволяват „жизнеспособността и независимостта на нашата отбранителна индустрия“.

Това е политически опасно за френския президент Еманюел Макрон, който ще се сблъска с атаки по отношение на външната си политика, докато търси преизбиране следващата година. И това е лично разочарование за всички, които са работили по договора от 2014 г., включително външния министър Жан-Ив Льо Дриан.

И все пак е важно да се избегне свръхреакция. Недипломатичните изявления в социалните мрежи са контрапродуктивни и могат да бъдат използвани против нашите интереси, пише още Бондаз. Загубила договора на века, Франция трябва да се погрижи да не загуби доверието си и да ипотекира бъдещите си отношения.

Ето защо е важно Париж да направи всичко възможно, за да продължи напред възможно най-бързо. Финансовото разплитане е лесно: разпоредбите бяха направени в двустранното споразумение, подписано през 2019 г., като младоженците вече очакваха потенциален развод. Политическите последици и потенциалните ползи, поискани от Франция, трябва да бъдат обсъдени възможно най-скоро, особено по отношение на ударните ефекти за военното сътрудничество, достъпа до бази в региона и индустриалното сътрудничество.

Някои сега биха могли да поставят под въпрос индо-тихоокеанската стратегия на Франция, представена от Макрон в Австралия през 2018 г., но е важно да се отбележи, че френските интереси в Индо-Тихоокеанския регион остават непроменени.

Франция се различава от останалите страни от Европейския съюз, тъй като има свързани със суверенитета интереси в региона. Повече от 1,6 милиона френски граждани живеят в отвъдморски територии там, а три четвърти от изключителната икономическа зона на страната - втората по големина в света - също се намират там. Франция не е публика в региона, тя е местна сила.

Поради това Австралия ще остане ключов партньор в Южния Тихи океан. Напрежението може да скочи в краткосрочен план, но стратегическото партньорство между двете страни ще продължи.

Ако не друго, тази криза трябва да се използва като възможност за ускоряване на необходимото адаптиране на индо-тихоокеанската стратегия на Франция, като правителството увери своите индийски и японски стратегически партньори, че ангажиментът му към региона не е под въпрос.

Париж също трябва да удвои усилията си за задълбочаване на партньорствата и инициативите с участници, различни от трите му стратегически партньора (Индия, Австралия и Япония), всички от които са членове на формата Quad и двама от които са близки съюзници на САЩ. Тези нови партньорства биха допълнили, а не заменили трите съществуващи. Франция трябва да възпроизведе всеобхватния морски диалог (започнат с Япония през 2019 г.) с други страни. Този формат е идеален за обсъждане на голям брой въпроси (икономически, сигурността и околната среда), като същевременно се настоява за междуведомствен подход, който все още твърде често липсва в повечето страни.

Правителството също трябва да укрепи своите аналитични и изпреварващи способности в областта. Ядрената криза с Иран, която очевидно все още трябва да бъде преодоляна, изсмуква възможностите на Франция в момент, когато стратегическите залози в Индо-Тихоокеанския регион стават все по-високи, включително когато става въпрос за разпространение на ядрени оръжия.

И накрая, с публикуването на първата индо-тихоокеанска стратегия на ЕС, Франция трябва да продължи да интегрира европейско измерение в своята стратегия. По същия начин тя трябва да избягва представянето на европейската стратегическа автономия - необходим ход - само като реакция на тази криза, тъй като критиците на концепцията в САЩ и Европа ще очакват точно това.

Има и предимство от този тъмен облак. Предвид притесненията на Париж за влиянието на Пекин в региона, правителството може да се успокои с факта, че Китай е другият голям губещ от решението на Канбера.

Режимът в Пекин не се притеснява само от увеличаването на военните способности на Австралия; той също е загрижен за прецедента, който сделката създава за други страни, които един ден също биха могли да поискат да придобият подводници с ядрени двигатели, като Канада, Япония или Южна Корея. За Китай пактът между Вашингтон, Канбера и Лондон е осъзнаването на дългогодишен страх: мултилатерализацията на американските съюзи в региона. Днес това са Австралия и Обединеното кралство. Утре може би Япония ще се присъедини.

Франция може да понесе разходите по сделката, но въпреки това тя трябва да се радва на едно: аргументът на Китай, че САЩ губят доверието на своите съюзници, току-що беше оспорен в Индо-Тихоокеанския регион.