След Афганистан ЕС обмисля създаването на сили за бързо реагиране

Германия призова Европейския съюз да позволи създаването на коалиции на желаещите в рамките на блока за бързо разполагане на военна сила при криза, в момент когато страните членки обсъждат научените уроци след хаотичната евакуация от Афганистан, предава Ройтерс.

Усилията на ЕС да сформира сили за бързо реагиране са парализирани от над десет години въпреки създаването през 2007 г. на система от бойни групи с 1500 военни, които никога не са били използвани заради спорове за финансирането и нежеланието за разполагането им.

Но изтеглянето на ръководените от САЩ бойни части от Афганистан отново постави темата в центъра на вниманието, тъй като потенциално сам ЕС е неспособен да евакуира служители от страни, в които обучава чуждестранни бойни части като Мали.

„Понякога има събития, които катализират историята, създават пробив и мисля, че Афганистан е един от тези случаи“, каза върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел в Словения. Той изрази надежда, че ще бъде подготвен план през октомври или ноември.

Борел призова блока да създаде първи сили за бързо реагиране с 5000 военни, за да намали зависимостта си от САЩ. Той допълни, че президентът Джо Байдън е бил третият пореден американски лидер, който е предупредил европейците, че страната му се оттегля от намеси в чужбина в задния двор на Европа.

„Това е предупреждение към европейците, че трябва да се събудят и да поемат собствените си отговорности“, заяви Борел, след като председателства заседание на министрите на отбраната на страните членки на ЕС в Словения.

Предложение на Германия, която е една от най-големите военни сили в ЕС, но в исторически план не е склонна да изпраща свои сили в сражения, разчита на съвместно решение на блока, но не предвижда непременно всички страни членки да изпращат свои сили.

„В ЕС коалиции на желаещите може да предприемат действия след съвместно решение на всички“, каза германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер в туит в Словения.

Силите за бързо реагиране са смятани за по-вероятни сега, когато Великобритания напусна блока. Страната, която е една от основните военни сили в Европа наред с Франция, е скептична към колективна отбранителна политика.

Дипломати от ЕС твърдят, че искат окончателно споразумение за проекта и финансирането до март. Франция поема ротационното шестмесечно председателство на съюза през януари.

Според Крамп-Каренбауер ключовият въпрос не е дали ЕС ще създаде нова военна част и разговорите не трябва да спират там.

„Военният капацитет в страните членки на ЕС наистина съществува. Ключовият въпрос за бъдещето на европейската сигурност и отбрана е как в крайна сметка използваме военния си капацитет заедно“, изтъкна тя.

Словенският министър на отбраната Матей Тонин предложи, от своя страна, силите за бързо реагиране да включват между 5000 и 20 хил. военни, но разполагането им да не зависи от единодушно решение на 27-те страни членки на ЕС.

„Когато говорим за европейски бойни групи, проблемът е, че заради консенсуса те почти никога не са активирани“, заяви Матей, чиято страна е ротационен председател на ЕС.

„Може би решението е да измислим механизъм, при който класическото мнозинство ще е достатъчно, и тези, които искат, ще могат да действат“, допълни той.