Държавна помощ
След като Италия премина през три дълбоки рецесии от 2008 г. насам, банката е изгубила заеми за 31 млрд. евро и е натрупала нетни загуби за 21 млрд. евро. Държавната помощ през 2017 г. струва на данъкоплатците 5,4 млрд. евро.
Решението няма да е евтино.
UniCredit не иска клоновете на MPS в бедната южна част на Италия и се съгласи да обмисли покупката само на „избрани части“ на по-малкия партньор при условие, че капиталовите ѝ буфери не са засегнати и печалбата ѝ на акция нарасне с най-малко 10%.
Освен това държавата, която притежава 64% от MPS, ще запази всички правни рискове, произтичащи от лошото ѝ управление и всички заеми, които вече са в затруднение, или които UniCredit смята за вероятно да станат лоши.
Според главния изпълнителен директор на UniCredit Андреа Олсел, който като банкер в Merrill Lynch е консултирал MPS при сделката с Antonveneta, най-добрият вариант за сливане включва съкращаване на финансирани от държавата работни места, които според запознати източници може да достигнат една трета от 21 000-те служители на MPS.
Как ще разреши проблемът Драги? До момента той опитва да запази дистанция, като казва, че не следи лично случая и не отговори на въпроси на репортери към финансовото министерство.
Това вече може да е много трудно, тъй като проблемите на MPS заемат водещо място в дневния ред на правителството му и са на първите страници на вестниците в страната.
Сделка с UniCredit може да струва на италианските данъкоплатци над 5 млрд. евро държавна помощ за съкратените служители, данъчни стимули и ангажименти за засилване на капитала на получената от сливането банка, докато бъдещето на MPS предизвиква напрежение в управляващото мнозинство на Драги.
Почти постигната сделка?
Италианското финансово министерство смята, че сливането с по-стабилна банка е единственият начин за предотвратяване на опасността MPS постоянно да изцежда държавните финанси и двама запознати с преговорите източници казват, че окончателната сделка е само въпрос на изчистване на технически подробности.
Фазата на предварително проучване официално продължава до началото на септември, но ще са необходими още най-малко две-три седмици, съобщава запознат източник, а друг добавя, че споразумението е малко вероятно преди октомври.
Политиците обаче искат от Драги на разкрие точната цена на сливането.
Растящите политически залози са още по-високи, като се има предвид, че лидерът на Демократическата партия Енрико Лека, който не е депутат, избра предстоящите частични избори в Сиена, за да опита да спечели депутатско място. Той казва, че ще се оттегли като лидер на партията, ако загуби.
Мястото, което ще се оспорва на изборите на 3 и 4 октомври, остана празно, след като бившият министър на икономиката Пиер Карло Падоан, също от Демократическата партия, беше назначен за президент на UniCredit през април.
„Лига“ на Салвини и десният ѝ съюзник „Братята на Италия“ усещат шанс да нанесат фатален удар на левицата.
Общият им кандидат срещу Лета е местният винопроизводител Томасо Марци, който притежава 220 хектара лозя в провинция Сиенезе и определя лидера на Демократическата партия като аутсайдер, който се интересува само от участие в националната политика.
„Ясно е, че банката не може да стои на собствените си крака. Но решението трябва да защитава служителите и доставчиците. Политиката взе много от MPS и Сиена, сега е време да получим нещо в замяна“, казва кметът на Сиена.