Южна Европа се осмелява да мечтае за нова съдба след изгубените десетилетия

Страните от Южна Европа имат най-светлите колективни перспективи от създаването на еврото след преодоляването на последните препятствия от коронавирусната пандемия. Това е рязък обрат след две десетилетия на затруднения и кризи, пише Bloomberg.

С около 379 млрд. евро, или 47% от възстановителния фонд на стойност 800 млрд. евро на ЕС, които ще потекат към Италия, Испания, Португалия и Гърция, държавни ръководители и бизнес лидери от Атина до Мадрид се готвят за безпрецедентен период на инвестиции, който може да успее да промени съдбата на техните икономики. Южна

„Ако погледнете сумите, които ще бъдат инвестирани в страни като Испания, Гърция и Италия, това са изключителни възможности за промяна на пътя към растеж в дългосрочен план. Това е истинската историческа възможност, която има Европа сега“, коментира Филип Хилдебранд, заместник-председател на BlackRock, пред Bloomberg Television по-рано този месец.

Както по време на коронавирусната криза, така и при сътресенията със суверенния дълг през миналото десетилетие южните страни в Европа се оказаха най-слабото звено в деликатната структура на еврозоната, застрашавайки целия проект за паричен съюз.

Последиците са страховити. Девет от десетте области в Европа с най-висока безработица сред младежите се намират в южната част на континента, като тя достига цели 71% в Сеута, анклав в Испания. Гърция продължава да е белязана от дългова криза, която струва на местните жители една пета от разполагаемите им доходи.

Сега трябва да се поправят и щетите, нанесени от пандемията. Испания регистрира свиване с почти една десета на брутния си вътрешен продукт само през 2020 г. За Италия кумулативните щети от коронавируса и годините на управленска безизходица са довели до по-нисък брутен вътрешен продукт от присъединяването на страната към еврозоната.

Опасността все още не е отминала, тъй като варианти на вируса създават заплаха от нова вълна на заразени през лятото, която ще нанесе най-тежък удар на зависимите от туризма страни. Гръцкият остров Миконос е един от примерите, принуден от правителството да наложи вечерен час и пълна забрана на музиката в ресторантите, баровете и магазините.

Гръцка идилия

Кметът на Миконос Костас Кукас критикува новите ограничения, но е оптимист за бъдещето. Предвидените разходи за зелени и енергийни проекти на острова предвещават възможност за свързването за първи път на много острови към електропреносната мрежа на континенталната част.

„Значението на осигуряването на непрекъсваеми доставки на електричество и независимост от петрола за растежа и обществото е очевидно. Нашите острови ще обърнат страницата“, коментира Кукас.

Гърция ще получи 30,5 млрд. евро от ЕС, равняващи се почти на една пета от икономиката на страната.

Италия ще получи 192 млрд. евро грантове и заеми, най-голямата сума от всички страни. Наред с националните разходи около 40% от парите ще бъдат насочени към по-бедните южни области. Правителството на премиера Марио Драги счита, че брутният вътрешен продукт ще нарасне с 3,6% до 2026 г.

„Европа се нуждае от Италия, за да ускори пътя си към успеха заради размера на икономиката на страната, а Италия се нуждае от юга си, за да ускори собствения си успех“, казва Еуженио Мацарела, преподавател в университета „Федерико II“ в Неапол. Южна

Испания ще получи около 140 млрд. евро, от които около половината са грантове и не трябва да бъдат връщани. С подобна солидна сума Националната асоциация на независимите строители, включваща 23 компании, се готви да работи по проекти, съсредоточени върху устойчивия транспорт, компенсирайки годините на недостатъчни инвестиции.

„Нуждаем се от нова инфраструктура и от поддържането на съществуващата. Този пакет е ключов за възстановяването на страните членки“, коментира Конча Сантос, президент на групата.

Макар Moody’s Investors Service да предупреждава, че Испания, Гърция и Португалия вероятно ще имат затруднения да разпределят напълно грантовете и евтините заеми от ЕС, тя смята, че публичните инвестиции в тези страни все пак ще се удвоят през идните пет години спрямо предходното половин десетилетие.

Ползата може да е още по-голяма, ако страните изпълнят обещанията да извършат обхватни административни реформи и реформи в подкрепа на растежа, които са обвързани с отпускането на евросредствата. Те варират от поправянето на трудовия пазар в Испания до намаляване на проскърцващата бюрокрация в Италия.

Има опасност част от парите да бъдат пропилени и да се стигне до ново прахосничество в региона, преследван от предизвикателства като огромните държавни дългове и слабия ръст на населението.

„Това е възможност, която се среща веднъж на поколение заради размера на средствата и интегрирания пакет не само от пари, но и от реформи. Въпросът е дали те ще се възползват в най-висока степен от това“, казва Сара Карлсън, анализатор в Moody’s.

Във всеки случай дори само създаването на възстановителния фонд носи надежда, че един ден той може да се превърне в постоянна предпазна мрежа срещу сътресения пред растежа или в нещо още по-амбициозно.

„Това може да е първа стъпка към съвместен фискален капацитет и в крайна сметка фискален съюз. Той може да промени правилата на играта за бъдещите поколения“, казва Александър Криволужки, икономист в института DIW Berlin.