Лагард: Паричната политика не може и не трябва да коригира краткосрочна инфлация

Европейската централна банка постави нова цел за инфлацията и определи основна роля за борбата срещу изменението на климата, започвайки най-голямата реформа в политиката на финансовата институция в своята 23-годишна история.

За да подобри яснотата на целта си за ценова стабилност и с цел по-добра отправна точка за инфлационните очаквания, банката реши да измени формулировката си. Управителният съвет счита, че за поддържането на ценова стабилност е най-добре да се определи инфлационна цел от 2% в средносрочен план. Целта е симетрична, което означава, че отрицателните и положителните отклонения на инфлацията от нея са еднакво нежелателни.

„Знаем, че 2% няма да са постоянни - може да има умерено, временно отклонение в двете посоки на тези 2%. И това е добре. Това, за което сме много загрижени, е всяко устойчиво, трайно, значително отклонение от целта“, коментира председателят на ЕЦБ Кристин Лагард по време на пресконференцията си след публикуването на стратегията.

По думите й тази конкретна цел е ясна и осигурява силна опора за инфлационните очаквания, което е от съществено значение за поддържане на ценовата стабилност. Тя заменя предишната формула от „под, но близо до 2%“, която се смяташе за твърде сложна и от време на време пораждаше погрешно схващане за стремежите на Управителния съвет.

Новата формулировка премахва всякакви възможни двусмислия. Целта е симетрична, което означава, че отрицателните и положителните отклонения на инфлацията от нея са еднакво нежелателни.

Управителният съвет потвърди, че хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) остава уместният измерител при оценката на ценовата стабилност. Той обаче отчита, че включването в ХИПЦ на разходите за жилища, обитавани от техните собственици, би представило по-добре релевантната за домакинствата инфлация, и че това включване представлява многогодишен проект. 

„Лагард посочи, че по време на преходния период основният референтен индекс за паричната политика ще остане настоящият ХИПЦ, но разходите за жилищата ще играят допълнителна роля заедно с набор от по-широки инфлационни мерки.

По думите на Лагард новата стратегия признава, че паричната политика не може и не трябва да се опитва да прецизира краткосрочното развитие на инфлацията.

„Средносрочната ориентация ни позволява да гледаме напред и да реагираме гъвкаво на колебанията в производството и инфлацията. Гъвкавостта е важна, тъй като подходящият политически отговор зависи от обстоятелствата, както и от източника, големината и постоянството на сътресенията, засягащи икономиката. Заетостта, рисковете за финансова стабилност и изменението на климата са някои от областите, които разгледахме по-задълбочено по време на прегледа на стратегията“, коментира французойката.

Тя увери, че обект на внимателен преглед са били инструментите за парична политика. „Ясно е, че наборът от лихвени проценти на ЕЦБ - лихвата по основните ни операции по рефинансиране, лихвеният процент по депозити и пределната лихва по заеми - ще останат нашият основен инструмент. Но в условията на ниски лихвени проценти, в които лихвените проценти остават ограничени в долната граница, ЕЦБ ще продължи да използва други инструменти, когато възникне необходимост“, заяви Лагард.

„Направихме и важни промени в нашата аналитична рамка. Тази рамка осигурява основата за нашите решения за паричната политика, включително редовна оценка на пропорционалността, ефективността и страничните ефекти на нашите мерки. В исторически план ЕЦБ е известна със своите „два стълба“, които идентифицират рисковете за ценовата стабилност като произхождащи от две отделни области - „икономически анализ“ и „паричен анализ“.

Тези два източника на рискове бяха взаимно проверявани, за да се образува цялостна оценка. Новата ни стратегия признава предимствата на наличието на две специализирани области на анализ на икономиката. Но също така признава  интегрирането на анализа в свят, в който има множество канали за обратна връзка от паричната и финансовата сфера към по-широката икономика, и обратно.

Тази нова интегрирана оценка се основава на еволюцията, която нашите икономически и парични анализи са претърпели с течение на времето. Междувременно - поради отслабването на връзката между паричните агрегати и инфлацията - първоначалният фокус на паричния анализ стана по-маловажен. В същото време световната финансова криза изведе на преден план значението на макрофинансовите връзки, които допълнително подчертават необходимостта от интегрирани анализи", коментира председателя на ЕЦБ. 

Основна тема на стратегията е изменението на климата. „Признахме, че изменението на климата е екзистенциално предизвикателство за света и е от стратегическо значение за ЕЦБ. Поради това Управителният съвет реши да включи изрично последиците от изменението на климата и въглеродния преход в новата ни стратегия", посочи Лагард.

Тя обяви, че следващата оценка на стратегията ще бъде извършена през 2025 г. „Прегледът на настоящата стратегия се проведе 18 години след предишната. Бързо променящият се свят, в който живеем, показва, че не можем да чакаме още 18 години, преди да предприемем следващия преглед“, заяви Лагард, според която е нужна периодична преоценка, която ще гарантира, че стратегията отговаря на целите.