ЕЦБ промени целевата инфлация до 2% в средносрочен план

Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви първата промяна в целта за инфлацията от почти две десетилетия. Това показват резултатите от прегледа на стратегията на банката, който започна още през 2020 г., но беше забавен от пандемията с коронавирус. 

Разговорите бяха възобновени миналия септември, като големият фокус в прегледа е целта за инфлацията - в момента „под, но близо 2%“. 

ЕЦБ преживя доста провали през по-голямата част от последното десетилетие, намалявайки доверието, че е способна да осигури ценова стабилност.

Управителният съвет счита, че за поддържането на ценова стабилност е най-добре да се определи инфлационна цел от 2% в средносрочен план. Целта е симетрична, което означава, че отрицателните и положителните отклонения на инфлацията от нея са еднакво нежелателни. Когато икономиката се доближава до долната граница на номиналните лихвени проценти, това изисква особено решителни или упорити мерки от страна на паричната политика, за да се избегне трайно отрицателно отклонение от инфлационната цел. Това може да означава и кратък период, през който инфлацията е малко над целевата.

УС потвърди също така, че лихвените проценти на ЕЦБ остават най-важният инструмент на паричната политика. Други инструменти като например ориентирът за паричната политика, покупките на активи и операциите по дългосрочно рефинансиране, които през изминалото десетилетие допринесоха за преодоляване на ограниченията, породени от долната граница на номиналните лихвени проценти, ще останат неделима част от инструментариума на ЕЦБ и ще бъдат използвани, както е целесъобразно.

„С радост мога да съобщя, че вчера Управителният съвет одобри новата стратегия на паричната политика на ЕЦБ. Като приемаме за даденост първостепенната задача на ЕЦБ по отношение на ценовата стабилност, посредством прегледа успяхме да анализираме критично представите си, да разговаряме с многобройни заинтересовани лица, да размислим, да обсъдим и да достигнем единомислие как да променим стратегията си. Новата стратегия е здрава основа, която ще ни ръководи при провеждането на паричната политика през следващите години,“ заяви председателят на ЕЦБ Кристин Лагард.

Управителният съвет потвърди, че хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) остава уместният измерител при оценката на ценовата стабилност. Той обаче отчита, че включването в ХИПЦ на разходите за жилища, обитавани от техните собственици, би представило по-добре релевантната за домакинствата инфлация, и че това включване представлява многогодишен проект. Затова, междувременно, в своите оценки на паричната политика Управителният съвет ще взема предвид измерители на инфлацията, които включват първоначална оценка на цената на жилищата, обитавани от техните собственици, като допълнение към своя по-широк набор от показатели за инфлацията.

Очаква се прегледът на стратегията да доведе до значителни промени в операциите на ЕЦБ, пише Financial Times. Досега възприеманата асиметрия възпрепятстваше усилията на ЕЦБ за повишаване на инфлацията през последното десетилетие, въпреки масовото печатане на пари, като някои инвеститори се съмняват в ангажираността на централната банка или дори способността й да постигне целта си.

Въпреки това бе малко вероятно ЕЦБ да стигне толкова далеч, колкото  Федералния резерв на САЩ, който официално се ангажира да остави инфлацията да надвишава целта, за да компенсира периоди на нисък ръст на цените.

Още вчера Bloomberg писа, че банката ще повиши целта си за инфлацията до 2% и ще предостави пространство и възможност за надвишаване при необходимост. Ходът е бил взет на специална среща, посветена на приключването на прегледа на стратегията на ЕЦБ тази седмица, която приключи в сряда, а говорител на базираната във Франкфурт банка отказва коментар.

Първото редовно заседание на Управителния съвет по паричната политика, на което ще бъде приложена новата стратегия, ще се проведе на 22 юли 2021 г. Той възнамерява да подлага периодично на оценка целесъобразността на своята стратегия на паричната политика, като следващата оценка се очаква да се проведе през 2025 г.

Джейкъб Нел, ръководител за европейската икономика в Morgan Stanley, заяви, че очаква промяната да има само „умерено въздействие върху паричната политика в краткосрочен план“, тъй като централната банка вече имплицитно е приела стратегията.

Други промени обаче може да имат „дълбоки последици в по-дълъг времеви хоризонт“, не изключва той.

Откакто пое поста от Марио Драги през ноември 2019 г., Лагард призова ЕЦБ да отговори на нарастващата обществена и политическа загриженост относно изменението на климата. Идеята е от основните точки в новата стратегия, след като по-ранната опозиция от страна на други членове на съвета отшумя.

Лагард даде ясно да се разбере, че банката трябва да направи всичко в борбата с изменението на климата, дори ако правителствата трябва да поемат по-голяма тежест.

Затова централна банка взе решение за цялостен план за действие и включване на съображенията за изменението на климата в своята политическа рамка. С това решение Управителният съвет подчертава ангажимента си към устойчивост на околната среда, която вече ще фигурира и в паричната политика на банката.

В съобщението на банката се посочва, че справянето с изменението на климата е глобално предизвикателство и политически приоритет за Европейския съюз. Докато правителствата и парламентите носят основната отговорност по отношение на изменението на климата, в рамките на своя мандат ЕЦБ признава необходимостта от допълнително включване на темата за климата в своята политическа рамка.

„Изменението на климата и преходът към по-устойчива икономика влияят върху перспективите за ценова стабилност чрез въздействието си върху макроикономическите показатели като инфлация, производство, заетост, лихвени проценти, инвестиции и производителност. Освен това изменението на климата и въглеродният преход влияят върху стойността и рисковия профил на активите в баланса на Евросистемата, което може да доведе до нежелано натрупване на свързани с климата финансови рискове“, посочват централните банкери.

С този план за действие ЕЦБ възнамерява да увеличи своя принос за справяне с изменението на климата, в съответствие със задълженията си по Договорите за ЕС. Планът за действие включва мерки, които укрепват и разширяват текущите инициативи за по-добро отчитане на изменението на климата, с цел подготовка на почвата за промени в рамката за прилагане на паричната политика. Дизайнът на тези мерки ще бъде в съответствие с целта за ценова стабилност и ще отчита последиците от изменението на климата за ефективно разпределение на ресурсите. Наскоро създаденият център на ЕЦБ за изменението на климата ще координира съответните дейности, които ще се фокусират върху няколко области.

На първо място ще се предприеме макроикономическо моделиране и оценка на последиците за паричната политика. ЕЦБ ще ускори разработването на нови модели и ще проведе теоретични и емпирични анализи за наблюдение на последиците от изменението на климата и свързаните с тях политики за икономиката и финансовата система.
Ще бъдат изготвяни статистически анализи на риска от изменението на климата. ЕЦБ ще разработи нови експериментални показатели, обхващащи съответните зелени финансови инструменти и въглеродния отпечатък на финансовите институции, както и тяхното излагане на рискове, свързани с климата. 

Ще бъдат подобрени възможностите за оценка на риска, като ЕЦБ ще започне да провежда климатични стрес тестове от 2022 г. Банката ще проучи и как агенциите за кредитен рейтинг включват рисковете от изменението на климата в своите показатели, като ще обмисли прибавяне на климатичните рискове и във вътрешните си рейтинги.

Плановете за зелена промяна в нейната парична политика ще отдалечи портфейла за закупуване на активи от компании с високи въглеродни емисии, които нямат план за постигане на целта на ЕС до 2050 г.

Използването на надзорните й правомощия, за да принуди фирмите да се обвържат повече с климата, изглежда противоречиво. ЕЦБ вече нареди на банките да извършват самооценка на своя климатичен риск, като се очаква да бъдат проведени и климатични стрес тестове през 2022 г.

Разглежданите опции включват пренасочване на покупките на активи, като ще се даде преимущество на компании с по-нисък въглероден отпечатък или такива, които полагат усилия за намаляване на емисиите.

Проблемът с такъв подход е, че покупките на облигации не са постоянен инструмент, така че помощта на ЕЦБ би била само временна. Подобно насочване на покупките също може да подхрани създаването на балони.

Промяната вероятно ще бъде поетапна в рамките на няколко години, създавайки зелена система за класификация на инвеститорите, която ще посочи кои области са благоприятни за климата.

Централната банка беше изправена и пред ангажимента да отговори на опасенията на обществеността, че паричната политика не отчита достатъчно нарастващите разходи за жилища. Предложнието е статистическият институт на ЕС Евростат да добави жилищата към изчисляването на инфлацията.

Цените на жилищата растат в голяма част от Европа и тази промяна би добавила около 20 базисни пункта към настоящия темп на инфлация, според скорошно проучване на ЕЦБ.