ЕС планира горна граница за плащания в брой и собствена агенция за пране на пари

Брюксел иска да създаде нов орган за борба с изпирането на пари с преки надзорни правомощия, тъй като се опитва да предприеме мерки срещу незаконното финансиране след поредица скандали.

През този месец Европейската комисия (ЕК) ще внесе законодателство за създаване на Орган за борба с изпирането на пари (AMLA) в съответствие с проектопредложения, видени от FT. Новата институция трябва да започне работа от 2024 г.

AMLA ще може от 2026 г. да контролира пряко някои трансгранични финансови компании и да налага глоби за милиони евро на фирми, които нарушават правилата за пране на пари.

Законодателният пакет представлява най-смелият опит на ЕС да се справи с незаконното финансиране след скандалите в целия блок. Всяка година в ЕС се осъществяват подозрителни трансакции за милиарди, но реакцията на блока е възпрепятствана от неравномерното прилагане на различни практики в страните членки и нежеланието на някои от тях да прилагат изцяло съществуващите директиви за изпиране на пари.

Планираният законодателен пакет за борба с прането на пари предвижда, наред с други неща, строга горна граница за парични трансакции в брой. Този лимит трябва да е 10 000 евро. За разлика от много други страни от ЕС, Германия все още не е определила лимит за плащания в брой и следователно е основният адресат на планирания нов регламент, коментира Süddeutsche Zeitung проекта на ЕС.

Целта на ЕК като цяло е да се хармонизират по-добре регулаторните практики, да се засили координацията между националните органи и да се подобрят трансграничните потоци от информация между отделите за финансово разузнаване на държавите. Новият орган ще контролира пряко и най-рисковите фирми от финансовия сектор, които имат операции в редица държави от ЕС.

Новата агенция се очаква да има персонал от 250 души. Тя ще играе ключова роля в новия режим, съгласно меморандум, придружаващ законопроекта за създаване на новия орган. Местоположението на институцията не е уточнено.

„Чрез пряк надзор и вземане на решения по отношение на някои от най-рисковите задължени субекти от трансграничния финансов сектор Органът ще допринесе пряко за предотвратяване на инциденти от [пране на пари и финансиране на тероризма] в съюза“, посочва се в проекта.

„Той ще координира националните надзорни органи и ще им помага да повишат ефективността си при прилагането на единния правилник и да осигурят еднородни и висококачествени надзорни стандарти, подходи и методологии за оценка на риска“, допълва се в документа.

Прането на пари е основен проблем в рамките на ЕС, като Европол оценява стойността на подозрителните трансакции на 1,3% от брутния вътрешен продукт. В доклад на Европейската сметна палата миналия месец се предупреждава, че трябва да се направи много повече, за да се гарантира, че законодателството на ЕС в тази област се прилага „бързо и последователно“, както и се предупреждава, че настоящата рамка за надзор е „фрагментирана и лошо координирана“.

Скандалите в банковия сектор през последните години подчертават проблемите. Едно от големите разкрития дойде през 2018 г., когато американските правоохранителни органи разкриха институционализирано пране на пари в несъществуващата сега латвийска банка ABLV. Голяма част от операциите са свързани с Русия.

Danske Bank също е разследвана за подозрителни трансакции в периода между 2007 и 2015 г.