Защо ЕС има нужда от зелен прокурор?

Торнадо в Чехия и 30-градусова жега в Хелзинки, Финландия – изменението на климата вече не е нещо, което да се обсъжда за неопределеното бъдеще, защото се случва тук и сега и всички го усещаме, независимо къде живеем, работим или плащаме данъци.

Зеленият договор на ЕС си поставя смела цел: нулеви емисии до 2050 г., но възможно ли е това, пише онлайн изданието EUObserver.com.

През последните няколко години се наблюдава нарастване на престъпленията срещу околната среда, както подчертава Европол. Агенцията определя престъпността срещу околната среда като една от ключовите заплахи, пред които е изправен ЕС.

Това също отразява глобалната извънредна ситуация, като Eurojust посочва, че престъпността срещу околната среда се е превърнала в четвъртата по големина престъпна дейност в света с годишен темп на растеж между пет и седем процента. Така че Зелената сделка, Европейският закон за климата, Фондът за справедлив преход трябва да се справят с незаконното обезлесяване, палежите, замърсяването на водата, въздуха и почвите, трафика на озоноразрушаващи вещества и защитени видове, бракониерството, прекомерния риболов.

Дали обаче могат да го направят? Отговорът е „не“.

Екологичната престъпност не само силно и трайно уврежда биологичното разнообразие и уврежда човешкото здраве, но също така включва корупция, пране на пари, насилие и дори убийства.

Медията дава и един пример от Румъния – в периода 2014-2019 г. в страната има шестима убити и 650 ранени при насилствени атаки срещу лесовъди и активисти, опитващи се да се борят с незаконната сеч.

Няма общоприето определение за престъпление срещу околната среда. Европол и EnviCrimeNet предполагат, че „всяко незаконно действие с отрицателно, вредно въздействие върху околната среда може да се разглежда като екологично престъпление, както и всяко престъпление по отношение на застрашени видове“.

На ниво ЕС член 3 от директивата за опазване на околната среда чрез наказателно право криминализира редица поведения и определя като престъпления действия относно замърсяването, отпадъците, употребата или изпускането на опасни вещества, защитени видове и местообитания.

Зелената престъпност има висока цена за всички европейски икономики, тъй като се губят огромни публични приходи, а незаконната експлоатация на природни ресурси възпрепятства развитието на легалния бизнес, посочва медията.

Примерът на медията отново е от Румъния. В доклад на местна комисия се изчислява, че разходите за незаконна сеч са до 6 млрд. евро годишно. За обикновения гражданин почти няма смисъл тези пари от данъци да се инвестират в опазване на климата и екологичен преход, докато екологичната престъпност може свободно да засегне финансовите интереси на ЕС и държавите членки.

Нисък риск, висока печалба

Също така си струва да се спомене, че за извършителите престъпленията срещу околната среда остават с нисък риск и с висока печалба. Европол изчислява, че това може да бъде толкова изгодно, колкото трафика на наркотици, но с много по-нисък риск от разкриване и наказание.

Екологичната престъпност често действа на трансгранично ниво и се извършва от организирани престъпни групи, участващи в трафик на наркотици, трафик на хора или огнестрелни оръжия, финансиране на тероризъм или корупция. Екологичната престъпност има тенденция да стане спомагателна и понякога не се разследва или преследва с пълния си потенциал или изобщо.

Накрая, но не на последно място, разликата в прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда остава голямо предизвикателство, тъй като има голям брой процедури за нарушение и петиции на граждани по екологични теми.

Зелените престъпления остават значително по-слабо докладвани във всички юрисдикции, представлявайки по-малко от един процент от общата работа на Eurojust през 2014-2018 г. Тези аспекти също така подчертават два основни фактора, действащи като фактори, способстващи за зелената престъпност: корупцията и тайното споразумение на публичните служители на местно, регионално и национално ниво.

Решението

За да постигне ЕС амбициозните цели на зеления договор, трябва да засили и да покаже лидерство в борбата със зелената престъпност. Създаването на Зелен прокурор на ЕС и Орган на ЕС за преследване на престъпленията срещу околната среда е правилният начин за това.

Очевидно е, че настоящите институции и настоящият подход към престъпленията срещу околната среда не са достатъчни, за да спрат извършителите и да деактивират големи престъпни групи, които правят огромни печалби. Необходим е специален независим механизъм за зелена престъпност на ниво ЕС: въздействието върху румънското, германското и френското биоразнообразие не остава локално, тъй като околната среда няма граници.

Решението е зеленият прокурор на ЕС да създаде рамката за по-ефективно докладване на престъпления, да улесни трансграничното разследване, да премахне корупцията и съучастието на публичните власти по въпросите на околната среда. Той също така трябва да гарантира хармонизирани процедури за преследване и санкционни мерки в целия ЕС.