Туристическите места в Италия привличат по-трудно служители отколкото посетители

Коронавирусните ограничения се смекчават, туристите се завръщат, но ресторантите и хотелите в Италия са изправени пред неочакван проблем – не могат да намерят служители, пише Ройтерс.

Правителството на националното единство на премиера Марио Драги разчита на силно възстановяване от рецесията миналата година, която беше най-дълбоката в Италия от Втората световна война насам, и насочва поглед към туризма, подкрепен от новия ваксинационен сертификат на ЕС.

Но възникващите затруднения с набирането на служители, които са в унисон с хроничния недостиг на работна ръка в хотелската и ресторантьорската индустрия в САЩ, Великобритания и Австралия, може да засегнат перспективите за възстановяване в Италия и по-широката еврозона.

„В затруднение сме“, казва Стефано Джулиодори, който не успява да намери 12 сервитьори и камериерки за хотела си в адриатическия курорт Ричоне.

„Очакваме много посетители и имаме абсолютна необходимост от служители, но става наистина трудно да намерим такива“, допълва той.

Алесандро Масимо Нукара, генерален директор на лобистката група в хотелската индустрия Federalberghi, счита, че недостигът на работна ръка в сектора е около 10%, или 50 хил. служители.

Данни за заетостта сочат, че младите италианци трябва да имат отчаяна нужда от работа. През април 33,7% от търсещите работа на възраст между 15 и 24 години са били безработни, един от най-високите дялове в ЕС.
Освен това над 23% от италианците на възраст между 15 и 29 години нито работят, нито учат, като делът им е почти два пъти по-голям от средното равнище в ЕС и е най-високият в съюза с 27 страни.

„С всички тези субсидии хората предпочитат да не напускат родния си град, да не плащат наем и да останат със семействата си, работейки от време на време“, коментира Джулиодори.

Повечето сезонни работници в Ричоне идват от други области, а това означава, че трябва да намерят подслон, изяждащ част от доходите им, които може да не достигнат прага от около 20 хил. евро на година - средното по данни на Евростат заплащане на италианец без семейство и деца.

Лошо заплащане

Програмата за базов доход, задействана през 2019 г., осигурява на безработните около 500 евро на месец. Отделна програма за извънредни помощи за силно пострадали от пандемията хора, които обаче не отговарят на критериите за т. нар. „гражданска заплата“, осигурява до 840 евро на семейство.

Официални статистически данни сочат, че през март 2021 г. 2,99 млн. души са получили гражданска заплата, а 628,242 семейства са се възползвали от извънредната програма, която остава в сила до септември.

„Гражданската заплата спира млади хора да си намерят работа“, написа в Twitter миналата седмица бившият италиански лявоцентристки премиер Матео Ренци и призова парите да бъдат насочени към понижаване на корпоративните данъци и разходите за наемане на служители.

Но според мнозина причината за недостига на служители не е в социалните помощи, а в лошото заплащане и условия на труд.

Туристическата индустрия, която съставлява около 13 на сто от италианския брутен вътрешен продукт, има особено лоша репутация.

Служителите се оплакват, че често работят на черно без официален статут на работещи, който е необходим, за да кандидатстват за обикновени социални помощи и специфични програми за COVID-19, от които може да се нуждаят, ако броят на заразените отново нарасне.

Джузепе от Катания в Сицилия, който отказва да разкрие фамилията си, казва, че работил в пицарии през последните десет години, но му писнало никога да не получава надлежен трудов договор.

„Парите винаги се даваха на ръка. 30 евро за работа от ранния следобед до късно през нощта. Ако искат да намерят повече служители, трябва да предлагат редовни договори“, отбелязва той.

Роберто Сабато, който ръководи групата „Отвъд площада“, защитаваща правата на сезонните работници, казва, че пандемията е накарала служители като него да преосмислят живота си.

„Сега хората мислят: Пандемията означава, че може да умра утре, а прекарвам целия си живот като роб. Не искам вече да го правя“, отбелязва той.

Не само Италия

Бизнесът изрази тревога от недостига на работна ръка и в други европейски страни, включително Германия и разчитащата на туризма Гърция.

„Има недостиг на служители, който е доста странен след седем месеца на блокада“, заяви ръководителят на гръцката федерация на ресторантите Георгиос Каватас и допълни, че програмата на правителството в подкрепа на служителите е част от проблема.

В Германия около 30% от хилядите компании в сектора на хотелите и ресторантите, които не са отворили отново през юни след смекчаването на блокадите, посочват като причина недостига на работна ръка, съобщи Германската асоциация на хотелите и ресторантите.

В Италия коронавирусът наложи затваряне за месеци наред на барове, ресторанти и хотели, като едно на всеки четири работни места в сектора е било изгубено през 2020 г., сочат данни на асоциации в хотелската и ресторантьорската индустрия. Сега има опасения, че някои служители може никога да не се върнат.

„Много от хората, които работеха в туризма, са намерили друг вид работа“, коментира Марко Фонтанари, собственик на ресторант и заместник-ръководител на лобистката група Confcommercio в северната провинция Трентино.

Допитване в Германия установи, че около 42% от хотелите и ресторантите са отчели преместване на служители в други сектори като търговия на дребно, логистика и болнични столове.

С разпространението на варианти на COVID-19 Фонтанари смята, че страхът от бъдещи блокади кара хората да са сдържани към завръщане.

„Те казват, че вместо да се откажат от стабилността на програмите за социални помощи предпочитат да изчакат и да видят какво се случва“, отбелязва той.