Светът според Волфганг Шойбле

След покушението Шойбле, който като много от колегите си изучава право, ръководи обединението на Западна и Източна Германия, ръководи различни министерства и дори служи като лидер на своята партия. Мнозина го виждаха като наследник на Хелмут Кол. Мечтите му за канцлерския пост обаче бяха разбити заради скандал за партийно финансиране, който го принуди да напусне лидерския пост на партията през 2000 г. Той беше наследен от амбициозната новачка Ангела Меркел.

Въпреки многократните сблъсъци с Меркел за всичко - от това дали да се извади Гърция от еврозоната до политиката за бежанците, Шойбле остава лоялен на политическата сила. Тази отдаденост не винаги е срещала съответното отношение. Меркел многократно го спъна към президентския пост. След това, през 2017 г., тя го помоли да смени финансовото министерство с Бундестага. Въпреки че е втората по височина служба в страната по отношение на протокола (след президента), това е до голяма степен административна роля.

Независимо от това Шойбле придаде нов престиж на тази позиция. Той също така успя да обуздае лудориите на крайнодясната „Алтернатива за Германия“, в момента най-голямата опозиционна група в Бундестага.

Той остава активен и във вътрешната политика на партията му. След като не успя да постави протежето си След като не успя да на лидерския пост, Шойбле се впусна в битка заедно с победилия Армин Лашет.

Дори ако Шойбле въплъщава в действителност пословично добрия войник, той не се притеснява да каже на света какво наистина чувства. Той например открито говори, че както Европейската комисия, така и държавите от ЕС са се провалили по отношение на миграционната политика. Европа трябва да бъде по-гъвкава в подхода си към реалностите в отделните страни, аргументира се той, особено когато става въпрос за отхвърляне на определени етнически или религиозни групи.

„Ако някой каже „в традицията на нашата страна е трудно да се обясни на нашето население, че ще приемем голям брой мюсюлмани или хора от мюсюлмански страни“, тогава трябва да прехвърлим разговора към това с какво тази държава може да допринесе“, казва той.

Той е загрижен и за плановете на страните от ЕС как ще харчат парите от фонда за възстановяване. „Ако използваме тези 750 млрд. евро за запълване на дупки в бюджетите, вместо за инвестиции в бъдещето, тогава това няма смисъл“, казва той.

Шойбле, за разлика от мнозина в неговата партия, никога не е изключвал емитирането на общ дълг сам по себе си, но само докато няма обща икономическа и фискална политика заедно с адекватно прилагане, което да гарантира, че страните не харчат повече от възможностите им. „Подкрепям повече Европа, но тогава трябва да дадем на Европа необходимите правомощия“, посочва той.

Като се има предвид, че такава Европа ще изисква от държавите да се откажат от най-мощното си оставащо влияние - силата на кесията, сценарият му едва ли ще бъде реализиран скоро. Въпреки това Шойбле изрази оптимизъм за бъдещето на Европа и приветства нормализирането на отношенията със САЩ при президента Джо Байдън. Той даде знак за подкрепа за по-твърда линия срещу Китай от тази, изразена или от Меркел и евентуалният и наследник Лашет.

„Никой не трябва да се опитва да управлява света“, коментира той и казва, че Пекин трябва да се придържа към своите международни споразумения. „Америка се нуждае от повече европейско партньорство и когато американците са прави, те са прави“, допълва той.