Управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че ускоряването на американската инфлация ще има само ограничен ефект върху еврозоната.
По думите ѝ ефектът на доминото може да се появи чрез директния канал на вносни стоки, произвеждани в САЩ, и чрез някои непреки търговски механизми и такива, свързани с очакванията, съобщава Bloomberg. Това коментира тя пред евродепутати в Европейския парламент в понеделник. И все пак цялостните ефекти върху инфлацията в зоната на единната валута „се очаква да са умерени“.
Позицията на Лагард подчертава разликата в оценката на заплахата от ЕЦБ и Фед, който миналата седмица призна, че повишението на цените може да стане по-бързо от очакваното преди това, завишавайки прогнозите и очакванията за повишаване на лихвените проценти.
Няколко дни по-рано от Франкфурт посочиха, че запазват ускорения темп на покупка на облигации, за да се гарантира, че крехкото възстановяване няма да се обърне. Промяна имаше само по отношение на констатацията за „балансирани“ икономически рискове – определение, използвано за първи път от 2018 г.
„Прогнозата за икономиката наистина се просветлява, тъй като пандемичната ситуация се подобрява“, коментира Лагард. По думите ѝ ценовият натиск се очаква да се засили до известна степен през тази година заради временни ограничения на доставките и възстановяването на местното търсене, но по всяка вероятност ще остане „сподавен“.
В същото време управителят на Фед Джером Пауъл заяви по-рано: „Има ли риск, че инфлацията ще е по-висока от очакваната от нас? Да“.
Според Лагард една от основните разлики между САЩ и еврозоната е, че американското възстановяване от пандемията е много по-напреднало от това в блока.
„Не смятам, че ние можем в действителност да сравняваме ситуацията в САЩ и ситуацията в еврозоната“, посочи тя. Според нея те са в различни положения що се отнася до икономическия цикъл, до инфлацията и очакванията за нея.
Лагард заяви, че от ЕЦБ ще бъдат „изключително внимателни“ при следенето на договаряните заплати за възможните рискове, въпреки че не се наблюдават „сериозни причини да се вярва, че заплатите се договарят на нива, които ще доведат до по-силни скрити фактори за инфлация“.