Българите продължават да се оплакват от корупцията, но ги е страх да докладват

Почти една пета от българите са платили подкуп, за да получат публична услуга, в предходните 12 месеца, което нарежда страната ни на второ място в ЕС след Румъния. Приблизително една трета са използвали лични контакти, за да получат публична услуга, а над две трети смятат, че правителството се управлява от частните интереси на шепа хора с едър бизнес, като доверието в институциите остава на ниско ниво.

Това са сред основните изводи на Transparency International в редовния доклад за корупцията в Европа.

Според данните, публикувани в доклада, над две трети от българите смятат, че депутатите са най-корумпирани в държавата, следвани от премиера (56%), представителите на правителството (49%) и представителите на местната власт, вкл. кметовете (43%).

Почти половината българи казват, че усещат, че нивото на корупция в държавата се е увеличило за една година, докато една трета смятат, че е останало същото като предходната година. По този показател страната ни е на трето място в ЕС, като ни изпреварват само Кипър, където 65% смятат, че корупцията се е увеличила, и Словения, където на същото мнение са 51% от населението.

На въпрос дали правителствената корупция е проблем в тяхната страна, 62% от хората средно за ЕС потвърждават. По-малко от 20 на сто от хората, живеещи в Дания и Финландия, смятат, че корупцията в правителството е голям проблем, докато над 85 на сто от хората в България, Хърватия, Кипър, Италия, Португалия и Испания вярват, че е така.

Общо 80 процента от гражданите в Кипър смятат, че тяхното правителство не се справя добре в борбата срещу корупцията. Две трети или повече хора в България, Хърватия и Чехия мислят по същия начин.

Хората в Австрия, Дания, Финландия, Германия, Ирландия, Люксембург, Холандия и Швеция имат високо ниво на доверие във всички институции. За разлика от тях, България, Кипър, Полша и Румъния постоянно показват най-ниското ниво на доверие в институциите.

В 18 държави доверието в институциите на ЕС е по-високо от доверието в националните правителства. Има особено големи разлики в нивата на доверие между националните правителства и ЕС в страни като Румъния (33%), Словения (31%), Полша (30%), Испания (29%) и Хърватия ( 28 на сто).

Опитът на гражданите с корупцията е тревожен и при работата им с публични клиники или болници, услуги, които може би никога не са били по-важни от сега. Средно 6% от хората в региона на ЕС са платили подкуп, за да получат достъп до здравни услуги, а 29% разчитат на лични връзки, показват данните, публикувани в доклада. Процентът на подкупите в здравния сектор е най-висок в Румъния (22 процента) и България (19 процента), а повече от четири на всеки 10 потребители на здравеопазване разчитат на лични връзки в Чехия (54 процента), Португалия (46 на сто) и Унгария (41 на сто).

Повечето хора в ЕС (52 на сто) също се съмняват, че държавните поръчки се разпределят по конкурентен начин. Вместо това те смятат, че доставките на стоки и услуги в техните страни често се решават чрез използване на подкупи или лични връзки. Това мнение се споделя от поне половината от хората в 16 от 27-те страни от ЕС, включително някои от най-големите икономики в региона, като Франция (50%) и Германия (57%), достигайки най-високите си показатели в България (76 на сто), Кипър (75 на сто) и Гърция (74 на сто).

Скандинавските държави, Естония и Ирландия са единствените държави-членки, в които мнозинството смята, че държавните поръчки се разпределят предимно по конкурентен начин. В целия ЕС също се смята, че големите компании не изпълняват своите фискални отговорности.

Само 47 на сто от хората в ЕС смятат, че могат безопасно да докладват за корупция, а 45 на сто се страхуват от репресии. Страхът от преследване след докладване на корупция е най-висок в Кипър (76 процента), Хърватия (72 процента), Словения (66 процента) и България (65 процента). За разлика от тях, над две трети от хората смятат, че е безопасно да докладват за корупция в Австрия, Дания, Финландия и Германия.

Финландия, Швеция и Гърция са трите страни, в които се смята, че служителите се сблъскват по-често с последици, като около трима на всеки 10 души смятат, че редовно се предприемат подходящи действия срещу корупцията. В другия край на спектъра са България, Латвия и Словения, където по-малко от 10% от хората смятат, че държавните служители са изправени пред последствия заради корупция.