Балансът на силите на трудовия пазар се измества в полза на работниците

Когато един шикозен ресторант в Манчестър пусна обява за рецепционист през юли 2020 г., той беше шокиран да получи 963 заявления за един ден, а не тридесетината, които очакваше, пише Пилита Кларк за Financial Times.

Но това беше тогава. „Сега е много, много различно“, коментира Каръл Кеърнис, директор в лондонската ресторантьорска компания D&D. Нейните 40 и няколко заведения за хранене се радват средно на около една десета от кандидатите, които са имали миналия юли, като някои позиции се оказват особено трудни за попълване.

„Обявите ни за готвачи обикновено привличат около 50 молби, но в днешно време се радваме, ако имаме пет“, казва тя и добавя, че от тези пет само един или двама са с подходяща квалификация.

Добре дошли в едно от най-любопитните ковид развития: голям недостиг на работна ръка в богатите страни, въпреки че милиони все още са без работа.

Докато икономистите обсъждат причините и последствията от този феномен, както и колко дълго ще продължи той, останалите можем само да се учудваме колко рязко се промениха нещата.

Един видим знак за промяната е наборът от примамки, бонуси и обезщетения, които биха изглеждали абсурдно само преди месеци, когато работниците бяха изправени пред коронавирусна криза в заетостта.

Слънчевият австралийски щат Куийнсленд току-що стартира кампания за „работа в рая“, която предлага 1500 австралийски долара (820 британски лири) в брой плюс субсидирани пътувания за примамване на работници в туристическия сектор, засегнат от недостиг на работна ръка.

В САЩ Amazon предлага бонус от 1500 долара за приемане на работа (плюс още 100 долара, ако сте ваксинирани), а McDonald’s се присъедини към редицата от големи американски компании, вдигащи заплатите за персонала.

В Лондон, ресторант зад ъгъла на моя офис, пише Кларк, дава на клиентите ваучери от 100 паунда, ако успеят да намерят нов служител. Друго заведение за хранене наблизо предлага на персонала си бонус до 2000 лири, ако могат да направят същото.

Дори компаниите за набиране на персонал имат проблем с наемането. Конкуренцията за най-добрите кандидати е „нажежена в момента“, споделя Нийл Карбъри, главен изпълнителен директор на британската Конфедерация за набиране на персонал и заетост. „Никога не съм виждал пазар за опитни консултанти по подбора като този“, каза той наскоро.

Защо това се случва сега? Един фактор: силното икономическо възстановяване на някои места вдига търсенето на служители, след като бизнесите отварят едновременно след пандемичното затваряне. „Всички набират персонал по едно и също време“, посочва Тони Уилсън, директор на анализаторската група на британския Институт за изследвания на заетостта (IES). „Това е много, много необичайно.“

Дали схемите за платени отпуски и пандемичните помощи карат работниците да клинчат? Експертите не са съгласни, но е ясно, че в сектори като гостоприемството служителите напуснаха в посока домове за грижи, супермаркети и други места с по-благоприятно работно време и понякога по-добро заплащане.

Някои държави добавиха натиск, който може би задълбочава недостига на персонал.

След Брекзит имаше отлив на европейски шофьори на камиони от Обединеното кралство, където много индустрии разчитат силно на работници отвъд Ламанша. Преди Великобритания да напусне ЕС през 2020 г., 72 процента от персонала на D&D бяха от ЕС, а 22 процента бяха британци.

Строгите гранични правила се посочват като причина за недостига на работна ръка в Австралия, а също и в Нова Зеландия, където една компания за производство  на мляко предупреди неотдавна, че стресът от този недостиг е толкова силен, че може да доведе "както до животински, така и до човешки загуби".

За по-малкия бизнес борбата за намиране на персонал е особено изострена.

„Плашещо е“, казва Ник Уорд, готвач от Брайтън (във Великобритания), който толкова отчаяно търси работници, че се е принудил да плаща на приятели да му помагат в натоварените дни. Той далеч не е единствен. Малко след като говорихме, той препрати спешен мейл от кетъринг фирма с молба Уорд да отиде да им работи него ден, което той не можеше.

Може би положението на Уорд предизвиква съчувствие, но и удовлетворение да се види как хората с непостоянно работно време и ниско заплащане най-накрая придобиват икономическа сила. Както казва Тони Уилсън от IES, някои индустрии се радваха на изобилно предлагане на труд през по-голямата част от последните 15 години. „Настъпи промяна в баланса на силите“, изтъква той. Може да е временно, но докато трае, работодателите нямат друг избор, освен да се адаптират.