Мигрантите нажежават демографския дебат в Южна Европа

Лидерът на твърдолинейната дясна партия „Лига“ в Италия Матео Салвини побърза да похвали решение на социалистическото правителство в Испания да изпрати армията, когато хиляди мигранти навлязоха на нейна територия, пише Financial Times.

„Испания защитава границите си. Сега е наш ред“, заяви Салвини във връзка със събитията този месец в испанския анклав Сеута в Северна Африка, където бяха изпратени военни, за да връщат пристигащите мигранти, предимно мароканци.

Той искаше да направи контраст с италианския остров Лампедуза, който е една от основните дестинации за кораби, преминаващи Средиземно море от Северна Африка, и където над 1000 мигранти без документи пристигнаха за период от 24 часа този месец.

Макар че обстоятелствата на Лампедуза са много различни от тези в Сеута, където испанско-мароканско споразумение позволи бързото завръщане на голямото мнозинство от пресеклите границата, Испания и Италия споделят сходни нагласи към имигрантите.

Сега те са двете основни държави на фронтовата линия в ЕС за преминаване на мигранти, пресичащи Средиземно море – миналата година 42 хил. души са пристигнали в Испания по данни на Международната организация за миграция спрямо 34 хил. в Италия и 15 хил. в Гърция.

Италия и Испания са изправени пред сериозни демографски предизвикателства заради бързо застаряващото население.

Само два дни след мобилизирането на испанските военни в помощ за затварянето на Сеута за мигранти без документи, премиерът Педро Санчес обяви изследване, което показа зависимостта на Испания от мащабната имиграция през идните десетилетия.

Подобен спад според документа може да намали размера на икономиката и да подложи на натиск социалната система в страната.

За сметка на това според документа, ако нетната имиграция е по-висока – 255 хил. души на година, спадът на наличната работна ръка ще се свие наполовина до 1,8 млн. до 2050 г.

Диего Рубио, който координирал доклада, смята, че няма противоречие в позицията на правителството. „Борбата с нелегалната имиграция по границите ни и насърчаването на законната имиграция към градовете ни са две напълно съвместими неща“, казва той.

Според него „Испания е отворена за тези, които търсят по-добро бъдеще, защото е страна с чувство за солидарност, която знае, че се нуждаем от хора от чужбина, за да се борим с демографския спад и да гарантираме просперитета и благосъстоянието на страната в средносрочен и дългосрочен план“.

Напомняйки за проблемите, ОИСР, прогнозира в четвъртък, че до 2050 г. Испания ще стане страната членка с най-висок дял на възрастните хора в общото си население – хората над 65 години спрямо трудоспособното население, след Япония и Южна Корея.

Испания продължава да се тревожи по-малко от имиграцията в сравнение с останалите европейски страни. Според неотдавнашно допитване на Евробарометър под една трета от испанците са посочили миграцията като едно от основните предизвикателства пред блока спрямо средно 44% в ЕС като цяло.

Но проблемът става по-чувствителен с появата на твърдолинейната дясна партия Вокс, която негодува срещу нелегалните имигранти дори на местните избори и осъжда както управлението от правителството на инвазията в Сеута, така и документа „Испания 2050“, казва лидерът на партията Сантяго Абаскал, определяйки предложението като план „за смяна на испанското население“.

Ако възходът на Вокс прави дискусията за имиграцията по-бурна в Испания, дебатът в Италия, където „Лига“ на Салвини води в обществените допитвания, е дори по-обтегнат.

Отчасти заради по-ниските нива на имигранти през последно време, демографските проблеми в Италия са още по-остри от тези в Испания. Миналата година населението на страната е намаляло с почти 400 хил. души, равняващи се на загубата на цялото население на Флоренция. Това е и най-големият спад от над един век.

Но политици от традиционните партии обичайно не са склонни да предлагат повишаване на миграцията като решение на проблема.

Салвини и други настроени против мигрантите лидери призовават вместо това за подкрепа на раждаемостта. Когато Тито Боери, тогавашен ръководител на пенсионната агенция в Италия, каза преди три години, че страната се нуждае от по-голяма законна миграция, Салвини, по това време вътрешен министър, го обвини, че „живее на Марс“. Боери беше сменен малко след това.

Сега, когато подобряването на времето засилва вероятността повече лодки с мигранти да преминават през Средиземно море, проблемът отново заема водещо място в политическия дневен ред.

Италианският премиер Марио Драги обяви планове за намаляване на незаконните мигранти чрез тясно сътрудничество с либийското и тунизийското правителство и преразпределяне на мигранти сред страните членки на ЕС.

Той обеща да води „хуманна“ политика, при която „никой няма да бъде оставен сам в италиански води“. Но смята се, че 130 мигранти са се удавили край бреговете на Либия миналия месец, трагедия, която беше определена от папа Франциск като „срамен момент“.

Както Салвини, така и Джорджа Мелони, лидер на крайнодясната опозиционна партия „Братя на Италия“, изразиха недоволство от ръста през последно време на пристигащите хора от Либия към острови като Сицилия и Лампедуза.

Някои активисти твърдят, че подобни антиимигрантски политики определят дневния ред. „Това е много важен въпрос за политиците, тъй като влияе много на избирателите“, казва Марта Бернардини от неправителствената организация „Средиземноморска надежда“, която работи в Лампедуза.

„Левите партии се страхуват от популизъм, а в този момент няма ясна визия за мигрантската политика“, отбелязва тя.

Въпреки напрежението Мариона Лозано, изследовател в Центъра за демографски проучвания в Барселона, твърди, че поне за Испания притокът от хора през последните години вероятно ще продължи.

„Миграцията реагира на икономически натиск. Голямото мнозинство от родените в чужбина хора в Испания идват от Северна и Южна Америка и от Европа, но миграцията от Северна Африка е най-старият маршрут и тя няма да спре“, допълва Лозано.