Амбициозните енергийни цели вредят на европейския бизнес

Европейските цени на въглерода достигат рекордно високи стойности, като се очаква допълнително да нараснат, според прогнозите на някои анализатори. На пръв поглед това е отлична новина: колкото по-скъпи стават въглеродните емисии, толкова повече бизнесът трябва да бъде мотивиран да инвестира в по-чисти източници за производство на електроенергия. На практика нещата обаче не са толкова прости, пише Ирина Слав за Oilprice.

По-рано тази година, когато цените на въглерода започнаха бързо да растат, европейските индустриални асоциации призоваха властите на ЕС да определят т. нар. въглероден данък върху вноса.

„В миналото не сме имали съществен проблем с цената на въглерода, тъй като тя оставала ниска“, заяви миналия месец Аксел Егерт, генерален директор на Европейската асоциация на производителите на стомана (ESA). „Сега, на фона на растящите цени, се сблъскваме с истински проблем. От една страна нашите глобални конкуренти не се сблъскват с подобни ограничения, а от друга – това затруднява много инвестициите в нови технологии“, добавя Егерт. 

Ако преди въглеродните квоти се търгуват срещу 47 долара за тон, в момента цената им достига 56 долара за тон, нараствайки над два пъти спрямо стойностите отпреди пандемията от коронавирус. Някои анализатори очакват квотите да поскъпнат до над 100 долара за тон в близко бъдеще.

Европейската схема за търговия с емисии е съвсем проста. ЕС изготвя определени ограничения за въглеродните емисии за всички предприятия. Бизнесът, който генерира емисии над тези граници, трябва да закупи квоти на свободния пазар, докато компаниите, които са екологични, т.е. не отделят емисии от своята дейност, могат да продават такива. Скокът на цените на квотите последва преразглеждане на целите на ЕС за намаляването на емисиите на фона на пандемията.

Според скорошни изследвания в Германия това преразглеждане на климатичните цели и въздействието му върху схемата за търговия с емисии на ЕС може да доведе до пълното премахване на капацитета за производство на въглища в ЕС до края на това десетилетие.

„След като ЕС пренесе наскоро коригираната си цел за намаляване на емисиите с поне 55% през 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. в по-строги ограничения на пазара на въглеродни квоти, електроенергийният сектор ще се сблъска с фундаментални промени изненадващо скоро“, коментира един от водещите автори на изследването Робърт Пицкер от Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата.

Според него компютърните симулации, включващи по-амбициозните цели, показват, че възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) ще допринесат за почти три четвърти от производството на електроенергия през 2030 г., като емисиите в енергетиката ще бъдат занулени до 2040 г.

Резултатът от тези изчисления е впечатляващ. Има обаче едно нещо, което изглежда не е засегнато – надеждността на енергийната мрежа. Колумнистът на Financial Times Джон Дизард споделя, че скокът в цените на въглерода е довел до паралелен скок при цените на природния газ и, което е по-странното, до увеличение на производството на енергия от въглища, особено в Германия.

През разглеждания период Германия е генерирала около една десета от своята енергия чрез въглищни централи и още 16% от ядрени мощности. Като цяло 10% от общия енергиен микс не е нещо, което в момента буди особени притеснения, но е факт, който редовно се изпуска в компютърните симулации.

„Въглищата и ядрената енергия все още осигуряват значителен дял от мощността на страната (Германия), но те също са непропорционален дял от „стабилността“ на електрическата мрежа или за намаляване на нарушенията в електрическите потоци, които могат да бъдат създадени от колебанията при вятърната и слънчевата енергия“, отбеляза Дизард, добавяйки, че Брюксел може би е направил добре, като е взел предвид последиците от базовото натоварване на преминаването към електроенергийна мрежа, базирана на ВЕИ.

Схемата за търговия с въглеродни емисии на ЕС изяжда от конкурентоспособността на европейския бизнес, тъй като цените на квотите продължават да растат, а Брюксел все още не е склонен да наложи въглеродния данък върху вносните стоки. В същото време преходът към по-чиста енергия оскъпява електроенергията, особено в страните, където се консумира най-много електричество.

Въпреки тези опасения европейските власти изглеждат доволни от пътя, по който е поел ЕС по отношение на емисиите. Франс Тимерманс, отговарящ за Зелената сделка, заяви, че цените на въглерода трябва да се повишат много повече, за да се гарантира, че новите цели на блока ще бъдат изпълнени. Изглежда, че цената за постигането на набелязаните климатични таргети, било то загуба на конкурентоспособност или по-високи цени на потребителските стоки, докато ЕС все още се изправя от коронакризата, не влизат в уравнението на Брюксел.