Вътрешен документ на ЕС: Covid-19 не може да бъде напълно елиминиран

Страхът в началото на пандемията се сблъскваше с надежда, която всъщност беше и убеждение: очакването, че блокиранията ще означават само кратковременно замразяване на ежедневието, а връщането към стария живот ще бъде отдалечено само от няколко социални затруднения.

Днес, 15 месеца по-късно, европейците знаят, че това не е вярно. Острата фаза на пандемията може да приключи, но започва новото нормално. А политическото планиране за това ново нормално отдавна е започнало в Брюксел. Във вътрешен документ Европейската комисия прогнозира, че вирусът ще „продължи да циркулира“ и че заразата „няма да бъде напълно елиминирана“, поне в краткосрочен план. По този начин Covid-19 ще „стане ендемичен“ със „сезонни огнища“.

Средносрочната и дългосрочна борба с вируса беше една от доминиращите теми на срещата на върха на европейските държавни и правителствени ръководители в Брюксел във вторник. „Трябва да останем бдителни по отношение на появата и разпространението на нови варианти на вируса“, заяви ЕС в съвместно изявление.

И за ЕК, и за правителствата е ясно, че сериозните грешки, допуснати в първия кръг на доставката на ваксини, не трябва да се повтарят. От гледна точка на повечето страни от ЕС предимствата на съвместните обществени поръчки надвишават недостатъците. Ето защо ЕК ще трябва да продължи да носи отговорност за това.

Досега ЕС е предвидил поръчка за 900 милиона дози от ваксината от Pfizer/Biontech и опция за допълнителни 900 милиона дози. Договорът е валиден за годините 2022 и 2023. Като цяло Европейският съюз очаква да получи над един милиард дози ваксини до края на септември тази година.

Във вътрешния си документ Комисията изчислява, че поръчаните дози са достатъчни, за да се повтори кампанията за ваксиниране в целия ЕС (640 милиона дози), да се разшири до 70 до 80 милиона деца (130 милиона дози) и да се увеличат ваксинациите за възрастното население (с още една доза - 255 милиона дози).

Продължителността на защитата от ваксинирането все още е неизвестна, пишат експертите на комисията, особено за възрастни хора тя може да бъде доста кратка. В случая с вариантите на вируса все още не е ясно доколко те биха могли да се разпространят сред ваксинираните хора. Заради това и за снабдяването на партньори по света се предвиждат и буферни дози. 

Официално обявени са дарения за трети страни от поне 100 милиона дози до края на годината. Все още не е ясно дали ЕС ще продължи да дарява дози и през следващите години. Производителите обаче обявиха, че ще предлагат дозите ваксини на по-бедните страни на себестойност. Те обещават да доставят 2,6 милиарда дози ваксина за по-бедните страни до края на 2022 година.

Брюксел е особено загрижен за вирусните мутации. „Има нови варианти, които бързо се утвърждават“, пише ЕК. Има опасност поради еволюционния натиск върху патогена да възникват мутации, „които биха могли да причинят дори по-силни патологии от сега циркулиращите варианти".

Документът също така подчертава „сътрудничеството с надеждни партньори“ - препратка към факта, че сътрудничеството с Pfizer/Biontech работи отлично и вече може да формира гръбнакът на планирането, докато AstraZeneca Group се чувства по-ангажирана с други страни.

Междувременно ръководителят на AstraZeneca Паскал Сорио призна пред Financial Times, че Великобритания е предпочитана от концерна при доставките на ваксини. Това е било част от сделката с Оксфордския университет, който помогна за разработването на ваксината.

Други надеждни партньори за ЕС вероятно биха били германската компания Curevac и френската Sanofi, която е разработила ваксина заедно с британския си партньор Glaxo-Smithkline. И двете ваксини са в процес на одобрение.

Държавните и правителствените ръководители на ЕС са съгласни, че е важно да продължат да работят за разширяване на производствения капацитет. Говорител на ЕК каза пред Handelsblatt, че ще бъдат сключени допълнителни договори. „Ще продължим по нашия път и ще сключим допълнителни споразумения - например на базата на други технологии - като ваксини, базирани на протеини“.

Има се предвид преди всичко продукт на Sanofi, който се основава на технология, различна от тази на Pfizer/Biontech и Curevac. Тъй като всяка ваксина има определени силни и слаби страни, има смисъл ЕС да има достъп до различни марки. Показателен е примерът с векторните ваксини от AstraZeneca и Johnson&Johnson, които са по-малко препоръчителни от другите ваксини за определени групи от населението.

ЕК обяснява бавния старт на европейската кампания за ваксиниране с "неочаквани производствени проблеми при някои производители" - намек за AstraZeneca, която досега достави само част от договорените дози. Но базираният в Тюбинген доставчик Curevac също се бори с проблеми, също и защото с контрола си на износа САЩ пречат на доставката на определени филтри и вложки за биореактори.