Каква е истинската цена на независима Шотландия?

В коментар New York Times отбеляза в началото на май, че изборните победи през последно време на Шотландската национална партия може да доведат до „най-големия удар за британски премиер, откакто лорд Норт изгуби колониите в Америка“, пише Bloomberg.

Пазарите обаче реагираха по различен начин. По време на сутрешната търговия на 10 май резултатите от изборите бяха ясни, а паундът поскъпна спрямо долара и еврото – своеобразен вот на доверие в британската икономика, която се възстановява бързо благодарение на успешното разпространение на ваксините.

В този случай е препоръчително да вярваме на пазарите, а не на анализаторите във вестниците, пише Bloomberg. Заплахата от независима Шотландия не е изчезнала, но британското правителство все още разполага с козове, за да запази най-трайния съюз в демократичната история.

Подкрепата за референдум за независимост всъщност намаля по време на кампанията за изборите в средата на мандата в Шотландия. Нови допитвания показват 47% "против" спрямо 44% "за", а ключовите избиратели, които все още не са взели решение, остават 9%. Само една четвърт от шотландците биха искали референдум тази или следващата година, а 45 на сто са за референдум в рамките на мандата на новия шотландски парламент.

Лидерът на Шотландската национална партия Никола Стърджън промени говоренето си в унисон с резултатите от допитванията по време на предизборната компания. Тя заяви пред избиратели, че гласуване за партията ù не означава "гласуване за независимост". През 2014 г. националистите загубиха референдума с марж от десет пункта. Този път вместо да говори открито за втори референдум за независимост, тя подчерта разграничението си от Англия по ключови политики.

След като осигури внушителен четвърти управленски мандат за партията си, която за малко да постигне абсолютно мнозинство, Стърджън веднага поиска референдум. Ако не беше го направила, щеше да се натъкне на гнева на фундаменталистите в партията, което показва деликатната ù позиция. Фактът, че общият дял сред избирателите на юнионистката партия за малко не надхвърли 50%, не говори добре за нея.

Сега целта ù най-вероятно ще бъде подтикне британския премиер Борис Джонсън да се държи като автократичен Джордж III или лорд Норт, отказвайки на шотландския народ демократичните му права (съюзът с Англия през 1707 г. е доброволен).

Стърджън ще избягва въпроси, които изправят Единбург срещу Лондон, и когато настъпи подходящият момент, ще внесе законопроект за референдум в шотландския парламент и ще предизвика Джонсън да му наложи вето. Ако той я блокира, тя може да отнесе въпроса пред Върховния съд на Великобритания.

Поддръжниците на 300-годишния съюз за разделени по въпроса как е най-добре да се реагира на тази бъдеща правна война. Една фракция смята, че Джонсън не трябва да отхвърля категорично искането на Стърджън за референдум. Играейки за време, британският премиер трябва да подобри имиджа на Обединеното кралство и да даде подкрепа на потиснати области в Шотландия – с други думи да напомни на бедните избиратели за риска от отделяне. Британското правителство може също да опита по-категорично да извлече дивиденти от успеха си с ваксините, който много шотландци приписват на Стърджън, въпреки че доставките бяха организирани от Лондон.

Лидерът на лейбъристите Киър Стармър също има огромен интерес от оставането на клонящата към левицата Шотландия в рамките на Обединеното кралство. Неговата адвокатска сериозност може да се окаже по-привлекателна за шотландците, отколкото палячовщината на Джонсън.

Противниците на стратегията за показване в благоприятна светлина смятат, че хвърлянето на пари в Шотландия и предоставянето на повече правомощия на шотландския парламент само ще подхранят апетита за независимост. В крайна сметка преди 25 години лейбъристите обещаха, че прехвърлянето на правомощия ще убие национализма. Вместо това Шотландската национална партия измести лейбъристите като водещата партия северно от границата. Предоставянето на пари от ЕС за британски проекти не предотврати Brexit.

Трети курс е защитаван от хората, които спечелиха битката за референдума през 2014 г. – Шотландската национална партия трябва да бъде принудена да разкрие как ще изглежда договорено споразумение за раздяла с Лондон като цената на референдум. Противникът на лорд Норт Джордж Вашингтон "не можел да изрече лъжа". Стърджън също трябва да бъде принудена да каже истината.

Шотландската национална партия имаше много години, за да очертае в основни линии представите си за независима страна. Тя избягваше трудните въпроси как би се управлявала такава държава и на каква цена.

Каква например ще е валутата на независима Шотландия? Този въпрос е един от най-трудните за разрешаване за поддръжниците на Шотландската национална партия. Ще запази ли Единбург паунда, собствена валута ли ще създаде или ще се присъедини към еврото?

Ако запази паунда, тя ще отстъпи контрол върху паричната политика на Лондон, без да се наслади на ползите от количествените облекчения, а решенията за финансите ù пак ще бъдат вземани в Англия. Ако новата страна създаде собствена валута, тя ще бъде оставена на милостта на международните пазари със строгите им изисквания за заемане на средства. Ако Шотландия в крайна сметка се присъедини към еврозоната, Шотландската национална партия ще трябва да намали дефицита до изисквания таван от 3% в условията за членство.

Избирателите ще имат право да попитат как партията ще намали този дефицит, който според политически неутралния Институт за фискални изследвания е набъбнал по време на коронавируса от вече високите 9% от БВП близо до главозамайващите 24%. Макар и по-просперираща от много английски региони, Шотландия печели също от по-високите публични разходи на централното правителство (с 1630 паунда повече на човек от населението). Загубата на субсидиите на Лондон би била болезнена и трудно ще бъде компенсирана без стимулиране на растежа.

Освен това готови ли са шотландците да приемат твърдата граница с Англия, до която ще се стигне при членство в ЕС, с предполагаема загуба от 7% на БВП? Много шотландци вероятно следят с безпокойство хаоса от създаването на вътрешна митническа граница между Северна Ирландия и останалата част от Великобритания. При всеки нов митнически режим ще има повече търкания. Значителна част от шотландците са за независимост в сърцето си, но не на всяка цена.

Обратният сценарий е, че малка, горда страна като Шотландия има приятели в чужбина и може да се справи сама в света. Много други страни го постигат, включително малки скандинавски държави. Но дали Шотландия е в подходяща форма да направи този скок в неизвестното?

Две еквивалентни територии в Европа с дълги независими традиции – Каталуния и Бавария (която се отказва от независимостта си 160 години по-късно от Шотландия) биха били в по-добра позиция икономически да се откъснат от респективните им съюзи с Испания и Германия. И двете имат нетен принос към федералните бюджети, а традиционните им управляващи партии залагат на пазарната икономика.

В същото време Шотландия обърна гръб на икономическата философия, залагаща на поглед навън, която е създадена от известния ù син Адам Смит, предпочитайки национализма и социализма. Но социалната система в страната не се доближава до представянето на малките скандинавски страни.

Ако независимостта е смелият нов свят, Стърджън трябва да каже на шотландците как предлага да се стигне до него. В момента каузата ù процъфтява заради неяснотата, а икономическата ù част е незадоволителна. Зад химна Flower of Scotland стои несигурността как би изглеждало самоуправлението, да не говорим кой ще го плаща.