Защо турският президент забрани числото 128?

"А къде е половината от 256?"

Седмици наред опозицията в Турция разлепваше плакати с въпроса „Къде са 128-те милиарда долара?“. Според опозиционните политици валутният резерв тайно бил продаден чрез суап-сделки с трети страни, включително с Катар, а Турция дори допълнително взела нови кредити в размер на 60 милиарда долара - всичко това далеч от очите на обществеността. 

Притиснат до стената от фактите, президентът Ердоган направи публично изявление, според което „парите нито са прахосани, нито пък по нечестен и несправедлив начин са попаднали в нечий джоб“. Ердоган твърди, че валутният резерв е бил мобилизиран за покриване на разходите, свързани с пандемията и с нуждите на страната от чуждестранна валута. „Тези, а и още много пари, са в оборот между стопанските субекти и гражданите на страната. Тоест, те само са променили местонахождението си. Но в крайна сметка повечето от тези пари, които остойностяват нашата страна, са останали вътре в пределите ѝ“, обяснява Ердоган, цитиран от ДПА.

Кампанията с плакатите логично разгневи президента, който нареди да я забранят като обида срещу държавния глава. На полицията беше спусната заповед да отстрани плакатите и да разследва опозиционерите, които ги разлепват. Впоследствие бяха отстранени и новите опозиционни плакати, които по остроумен начин заобикаляха забраната чрез преформулиран текст: „А къде е половината от 256?“. Осем депутати от опозицията дори са заплашени с отнемане на имунитета заради акцията с плакатите.

В своята колонка във FAZ турският журналист Бюлент Мумай обяснява защо Ердоган беше вбесен от въпроса за 128-те милиарда долара: „Колкото по-авторитарно се държи Ердоган, толкова по-тежка става кризата в турската икономика. Нашите портмонета страдат по същия начин, по който страда и демокрацията ни. Навремето Турция със своето младо население беше сияйната звезда в Европа, днес обаче е в лапите на безнадеждността. Равнището на безработицата скоро ще достигне 30%, а 88 на сто от хората смятат, че се намираме в икономическа криза. (…) Резултатите се виждат по улиците. Тълпи от хора се събират, когато фермери раздават картофи или лук на нуждаещи се.“

До същия извод стига и Патрик Дикман, автор на обширен анализ за икономическата криза в Турция, публикуван от информационня портал Т-Online. Дикман също се позовава на допитванията и констатира, че популярността на Ердоган спада, а неговата Партия на справедливостта и развитието вече получава одобрение само от 40% от турците. „Всичко това постепенно се превръща в проблем лично за Ердоган. Неговата власт и популярността му сред населението стъпват върху две главни опори: религията и икономиката. Тази стратегия дълго време носеше успех, защото през последното десетилетие турската икономика бързо растеше. Това осигуряваше на хората осезаемо повече благополучие, а на Ердоган - признателност. Много турци гласуват на изборите най-вече с оглед на икономическото си положение, а сега този факт започва да дава обратен ефект. Растящата бедност вреди на управляващата Партия на справедливостта и развитието.“

Още странни забрани от турската история

На този фон става вече напълно разбираемо защо Ердоган забрани числото 128, пишат германските медии. А в колонката си Бюлент Мумай се връща назад в турската история към други абсурдни забрани. „Страната, в която живеем, е преживяла какви ли не странни забрани през своята история. Султан Абдул Хамид Втори (когото Ердоган особено цени) беше забранил например думите „справедливост“ и „свобода“. Абдул Хамид, който носи отговорност за най-големите териториални загуби в историята на Османската империя, не позволяваше на вестниците да използват и думата „нос“. По този начин султанът възпираше онези критици, които поради забраната да споменават името му пишеха за него, използвайки като нарицателно прословутия му голям нос.

Около век по-късно, през 1982 година, военната хунта проведе референдум за нова конституция също под знака на една забрана: този път забранен беше синият цвят. В бялото поле на бюлетините избирателите можеха да поставят своята отметка в подкрепа на конституция, а в синьото поле - против. Тъй че военните не искаха никъде повече да виждат син цвят и дори забраниха на вестниците да използват синьо оформление.

След забранените думи и забранения цвят през 90-те години на миналия век в Турция беше наложена една още по-нелепа забрана. Този път на мушка се оказаха едни ресторантски солници във формата на готвач с големи мустаци. Властите бяха убедени, че солницата много прилича на Абдула Йоджалан, шефа на терористичната организация Кюрдска работническа партия“, припомня турският журналист Бюлент Мумай на страниците на FAZ.