Държавите от еврозоната трябва да осигурят допълнителен фискален ресурс от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2021-2022 г., за да стимулират икономическия растеж с 2% от БВП до края на следващата година и да намалят негативните ефекти от пандемията, посочва Международният валутен фонд (МВФ), цитиран от Ройтерс.
В регионалните си перспективи за еврозоната МВФ казва, че допълнителният фискален тласък може да бъде последван от по-силна консолидация, след като излишният капацитет бъде намален.
„Такава допълнителна подкрепа в размер на 3% от БВП през 2021-2022 г. може да увеличи производството с около 2% до края на 2022 г. и да намали наполовина средносрочните белези поради силните странични ефекти на Covid“, казват от Фонда в документа.
„Това би имало по-големи ползи за домакинствата с ниски доходи и по-малко странични ефекти, отколкото допълнителен паричен стимул. Също така ще доближи инфлацията до целта в много страни и ще помогне за възстановяването на пространството на паричната политика", допълва МВФ.
Миналата година страните от еврозоната предоставиха над 3 трлн. евро под формата на национални схеми за фискални стимули и ликвидност, за да поддържат икономиките си. Някои държави, като Италия, обявяват нови мерки за подкрепа, тъй като третата вълна от пандемията предизвиква нови блокади.
Наскоро МВФ преразгледа прогнозата за растеж на еврозоната за тази година до 4,4%, което е нагоре с 0,2 процентни пункта спрямо предишната прогноза на Фонда.
„Благодарение на безпрецедентния политически отговор, рецесията на COVID-19 вероятно ще остави по-малки белези от световната финансова криза от 2008 г.“, казва институцията.