ЕЦБ организира първия по рода си мащабен климатичен стрес тест

Европейската централна банка (ЕЦБ) провежда икономически стрес тест за климата, съобщават от централната банка на еврозоната.

Стрес тестът обхваща приблизително 4 млн. компании по целия свят и 2 хил. банки - почти всички парични финансови институции в еврозоната, както и период от 30 години в бъдещето.

Този всеобхватен тест – първият по рода си, има за цел да оцени излагането на банките от еврозоната на бъдещи климатични рискове, като анализира устойчивостта на техните контрагенти при различни климатични сценарии. Това е жизненоважна стъпка напред в търсенето на знание за въздействието на климатичните рискове върху икономическата и финансовата стабилност, което досега беше слабо идентифицирано, количествено определено и разбрано, посочват от ЕЦБ в съобщение.

Климатичните рискове се различават от по-познатите рискове, които възникват по време на стандартния бизнес цикъл. За да се измери въздействието на тези рискове, трябва да бъдат внимателно идентифицирани и измерени специфичните канали за предаване в икономиката и финансовата система, които традиционните финансови модели може да не обхващат напълно, подчертават от ЕЦБ.

Изменението на климата настъпва бавно за дълъг период от време с потенциално необратими последици, което означава, че рамките за моделиране трябва да включват правдоподобно представяне както на икономиката, така и на климата по начин, който изяснява как те си взаимодействат, както и как политиките за предотвратяване или смекчаване на изменението на климата засягат и двете в дългосрочен план.

Към днешна дата напредъкът по тези фронтове е затруднен от липсата на данни. Само малка част от компаниите по света отчитат своите въглеродни отпечатъци и все още има място за подобрение по отношение на разкриването от финансовите институции. Информацията за потенциалното бъдещо излагане на екстремни климатични явления е още по-оскъдна.

Климатичен стрес тест в цялата икономика на ЕЦБ разширява анализа, за да включи въздействието на екстремните климатични събития за по-дълъг период от време (30 години). Това ще предостави по-балансирана картина на дългосрочните компромиси, свързани с политиките в областта на климата.

Предварителните резултати показват, че при липсата на допълнителни политики в областта на климата разходите за компаниите, произтичащи от екстремни метеорологични явления, нарастват значително и увеличават вероятността от неизпълнение. Увеличаването на температурите ще бъде особено предизвикателно за някои региони, за които се очаква да станат значително по-уязвими към събития като горещи вълни и горски пожари в бъдеще. По този начин изменението на климата представлява основен източник на системен риск, особено за банки с портфейли, концентрирани в определени икономически сектори и в специфични географски райони.

Ранните резултати показват още, че има явни ползи от ранното действие. Краткосрочните разходи за прехода са бледи в сравнение с разходите за неограничено изменение на климата в средносрочен и дългосрочен план. Ранното приемане на политики за стимулиране на прехода към нисковъглеродна икономика също носи ползи по отношение на инвестирането и въвеждането на по-ефективни технологии.

Рисковете, свързани с климата, за икономиката и финансовия сектор обикновено се разделят на две категории. Първият е физическият риск, с други думи икономическото въздействие, произтичащо от очакваното нарастване на честотата и големината на природните опасности. Производствените предприятия, разположени в райони, които са изложени на природни опасности, например близо до реки или морски бряг и поради това са склонни към наводнения, могат да претърпят значителни щети в случай на климатично събитие. Тази вреда може да прекъсне производствения процес в краткосрочен план и потенциално да доведе до бизнес фалит в по-дългосрочен план.

Вторият е рискът от преход, при който потенциалното забавено и внезапно въвеждане на климатични политики за намаляване на емисиите от въглероден диоксид може да има отрицателно въздействие върху някои въглероден интензивни индустрии. Например индустриите, които разчитат силно на невъзобновяеми или силно замърсяващи ресурси, като добив на изкопаеми горива, могат да се сблъскат с рязък спад на печалбите и по-високи производствени разходи.

Както преходните, така и физическите рискове могат да имат пагубен ефект върху финансовите институции. Директните експозиции към засегнати фирми чрез предоставяне на заеми или притежание на активи могат да генерират загуби, ако възникнат неизпълнения. Освен това може да има експозиции към домакинства и фирми, които са косвено засегнати чрез връзки по веригата на доставки или от по-ниско търсене и по-висока безработица в резултат на по-генерален икономически спад.

ЕЦБ събира финансова и климатична информация за милиони фирми. Въглеродният отпечатък на фирмите по света се използва за определяне на потенциалното въздействие на зелените политики. Тази база данни съдържа информация както за минали, така и за бъдещи емисии на ниво фирма, като отчита специфичните за фирмата цели за намаляване на емисиите при различни сценарии. Прогнозен резултат за физически риск за всяка фирма в извадката измерва бъдещата честота на екстремни природни явления в резултат на изменението на климата, като крайречни и крайбрежни наводнения, пожари, топлинен и воден стрес и силен вятър.

Данните от ЕЦБ на фирмено ниво подчертават, че някои специфични сектори на икономиката и географските области в Европа могат да бъдат особено уязвими към физически и преходен риск. Що се отнася до физическия риск, има ясни различия между страните и регионите по отношение както на общата степен на физически риск, така и на специфичния вид риск.

Страните от Южна Европа са средно по-податливи на топлинен стрес и горски пожари, докато страните от Средна и Северна Европа са по-уязвими към риск от наводнения. Преминавайки към риск от преход, минното дело, енергетиката и производствените дейности съответстват на най-интензивните въглеродни сектори, което означава, че фирмите, работещи в тези сектори, могат да бъдат неблагоприятно засегнати от политики за намаляване на емисиите, особено ако преходът към зелена икономика е внезапен и рязък.