Лагард: Фондът за възстановяване трябва да започне да функционира незабавно

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард заяви, че правителствата трябва да се погрижат да изготвят навреме своя план за съвместни разходи, за да осигурят възстановяването на региона от пандемията от коронавирус, съобщава Bloomberg.

Фондът за възстановяване в размер на 750 млрд. евро (896 млрд. долара) на Европейския съюз „трябва да започне да функционира незабавно“, каза Лагард пред депутатите в Европейския парламент.

Тя също така призова държавите членки на ЕС да финализират своите разходни планове през следващите седмици. Понастоящем националните правителства водят преговори с Европейската комисия за това как да похарчат парите от съвместния фонд и досега някои становища бяха оценени като неадекватни. Плановете трябва да бъдат предадени до края на следващия месец, а средства ще бъдат изплатени през лятото.

Икономиката на еврозоната вече изостава от САЩ поради бавното разпространение на ваксините, което сега се усложнява още повече от спирането на ваксинациите с AstraZeneca в няколко държави членки.

ЕЦБ по-рано този месец се ангажира да засили закупуването на държавен дълг през следващите месеци в опит да ограничи нарастващата доходност на облигациите, които заплашват да навредят на икономическото възстановяване в региона.

Банката ще продължи да извършва нетни покупки на активи по програмата за спешни покупки при пандемия (PEPP) с общ пакет на стойност 1,85 трлн. евро поне до края на март 2022 г. и при всички случаи, докато прецени, че коронавирусната криза е приключила.

Коментарите на Лагард идват, след като представителят на Словакия в Управителния съвет на ЕЦБ Петер Казимир изрази загриженост, че ЕС разгръща своя фискален стимул твърде бавно в сравнение със САЩ.

Въпреки че покачването на доходността по държавните облигации в еврозоната през тази година не е „драматично за момента“, Казимир заяви, че ЕЦБ иска да се увери, че регионът няма да страда от по-високи разходи по заеми, визирайки американския пакет от стимули в размер на 1,9 трилиона долара.

„Притеснението ми е, че в сравнение с огромния американски фискален импулс, ефектите от европейския ще се появят след значително забавяне - говорим за месеци или години“, изтъква Казимир. „Съвместната фискална реакция изостава и трябва да ускорим темп, за да се подкрепим възстановяването“, добавя той. 

Членът на изпълнителния съвет Изабел Шнабел също предупреди тази седмица, че „не можем да си позволим забавяне“ при изплащането на средства от ЕС.

В своето изявление пред парламента Лагард се съсредоточи върху икономическите перспективи за еврозоната и позицията за паричната политика на ЕЦБ в светлината на решенията, взети в четвъртък миналата седмица.

„Рисковете около перспективите за растеж в еврозоната в средносрочен план са станали по-балансирани поради по-добрите перспективи за световната икономика и напредъка във ваксинационните кампании. В близко бъдеще обаче остават отрицателни рискове, свързани главно с разпространението на вирусни мутации и последиците от продължаващата пандемия за икономическите и финансовите условия. Годишната инфлация в еврозоната се повиши през последните месеци, главно поради някои преходни фактори“, посочи тя.

Очакванията й са основният ценови натиск да се увеличи донякъде тази година поради настоящите ограничения на предлагането и възстановяването на вътрешното търсене. „Независимо от това, ние преценяваме, че този натиск ще остане слаб като цяло, отразявайки и динамиката на ниските заплати и миналото поскъпване на еврото. След като въздействието на пандемията изчезне, приспособителни фискални и парични политики ще допринесат за постепенно нарастване на инфлацията в средносрочен план.

Лагард даде прогнозна годишна инфлация от 1,5% през 2021 г., 1,2% през 2022 г. и 1,4% през 2023 г. , оставайки като цяло непроменена от прогнозите през декември 2020 г. и под целта на банката.

На този фон според Лагард запазването на благоприятни условия за финансиране през периода на пандемията остава от съществено значение за намаляване на несигурността и за укрепване на доверието, като по този начин подкрепя икономическата активност и запазва средносрочната ценова стабилност.