Deutsche Bank е под натиск заради продажбата на сложни валутни продукти в Испания, съобщава FT. Регулаторните органи в страната очакват резултатите от вътрешно разследване на договори, заради които някои малки компании са изпаднали във финансови затруднения и които са довели до поредица от извънсъдебни споразумения, посочва медията.
Financial Times съобщи миналия месец, че банката сама е започнала разследване с име Project Teal, след като клиенти са се оплакали, че са им продадени сложни деривативни продукти, които не разбират.
Банката е започнала проверка, защото се е притеснила, че може да е заобиколила правилата на директивата на Европейския съюз (ЕС) Mifid II, според която малкият бизнес трябва да бъде предпазен от рискови заеми. Кредиторът потвърждава разследването за FT, като казва, че „ограничен брой клиенти“ може да са засегнати.
„Вътрешно този проблем се разглежда като токсичен“, казва запознат източник от банката, пожелал анонимност. Европейската централна банка, германският регулатор BaFin и испанският финансов регулатор CNMV следят отблизо въпроса и ще определят дали да предприемат действия след вътрешния преглед, допълват източниците на медията.
Аферата допринася за натиск върху главния изпълнителен директор на Deutsche Bank Кристиан Шивинг, който се ангажира да подобри вътрешния контрол след многократни нарушения и милиарди евро санкции през последното десетилетие.
Изглежда, че някои висши инвестиционни банкери на Deutsche Bank в Лондон и Испания са насочвали в продължение на 10 години малки компании за внос и износ, с годишни продажби от 10 млн. до 100 млн. евро, към сложни, деривативни продукти на банката.
Документ на МВФ от 2009 г. изследва ролята на този вид инструменти, продавани от различни банки по света, за стимулиране на финансовата криза от 2008-2009 г. „Малките и средни предприятия имат доверие в своите банки и не са наясно, че тези продукти ще ги поставят в рисковано положение,“ казва Проспер Ламоте Фернандес, професор по финанси в Автономния университет в Мадрид. Той е направил оценка на договорите на засегнати компании и е дал експертни показания в съда.
Фернандес изчислява, че между 300 и 500 испански компании биха могли да понесат загуби върху продуктите, някои от които са от 2006 г., включително сделки с кредитори, различни от Deutsche. Средните загуби са за 5-10 млн. евро, казват запознати с някои от съдебните дела.
Загубите са тласнали някои от фирмите във финансовата бездна и някои от тях съдят банката в Испания. Някои от делата са прекратени, но германската банка е постигнала извънсъдебни споразумения по други.
Azimutel, търговец на едро с електронни компоненти, базиран във Валенсия, през 2007 г. е купил серия продукти за хеджиране в чуждестранна валута, което го е довело до фалит, според съдебни документи. През 2011 г. съд в Мадрид е анулирал договорите и е осъдил германския кредитор да плати 1,4 млн. евро на фирмата. Банката е обжалвала присъдата, но жалбата ѝ е отхвърлена през 2014 г. с мотив, че тя не е изпълнила задълженията си съгласно европейското законодателство, свързани с годността на клиентите.
Въпросните продукти са представяни от продавачите на банката като по-евтин начин за хеджиране на експозиция към валутни двойки, отколкото традиционната валутна застраховка. При стабилен валутен пазар понякога клиентите дори могат да спечелят от тези деривати. Ако обаче нестабилността се увеличи и обменният курс прехвърли предварително определена бариера, цената може бързо да се умножи.
„Невъзможно е клиентът да определи количествено или да изчисли цената на продукта“, казва Хулио Рибелес, адвокат от Валенсия, който успешно представлява Azimutel и други ищци срещу Deutsche Bank. „По същество залагате срещу банката, но те знаят формулите, имат алгоритмите и специализирания софтуер“, допълва той.
Практиката за продажбата на такива продукти на малки компании е продължила и след влизането в сила на Mifid II през 2018 г. Директивата забранява продажбата на сложни деривати на малки компании. Правилата позволяват на клиентите да искат да бъдат третирани като по-сложни, за да имат достъп до по-широк спектър от продукти, като банката насърчава клиентите си да го правят.
Банката коментира пред изданието, че не е съгласна с идеята, че е продавала погрешно сложни деривати на голям брой испански малки и средни предприятия в продължение на много години и че тези продукти са довели някои клиенти до фалит. „Това изобразяване на събития е подобно на необосновани твърдения, вече изказани от испанска адвокатска кантора, които очевидно насърчават спекулативни правни действия срещу банката“, казва се в позиция на кредитора.
Източник на медията казва, че Deutsche Bank е знаела за по-малко от 10 съдебни спора за неправомерна продажба за двегодишния период, в който тези продукти са предлагани в Испания. Някои от тези дела банката е спечелила. Източникът допълва, че такива продукти се продават широко в страната, вкл. и от други банки.
Испанският финансов регулатор CNMV е бил уведомен за такива сделки още през 2011 г., но не е предприел действия. CNMV заяви, че е наясно със ситуацията, но ще коментира само когато се стигне до окончателно решение. BaFin и ЕЦБ отказват коментар.
По-големи компании също са понесли загуби от такива продукти. Испанският износител на вино J García Carrión в момента съди Goldman Sachs в High Court на Лондон и иска частично възстановяване на загуби от 6,2 млн. долара от валутни деривати. Goldman твърди, че продуктите не са били прекалено сложни за мултинационална компания.