Брюно льо Мер: Плащанията от фонда за възстановяване на ЕС трябва да се ускорят

Франция призовава Европейския съюз (ЕС) да преодолее „блокадите“, за да гарантира по-бързото изплащане на средства от фонда за възстановяване от коронавирусната криза на стойност 750 млрд. евро.

Министърът на финансите на страната Брюно льо Мер коментира в интервю за FT, че пандемията ще изисква преоценка на фискалните ограничения на еврозоната.

„Виждам, че има блокажи и че всичко се случва твърде бавно. Трябва да ускорим процесите, ако искаме да излезем от икономическата криза при най-добрите условия, европейските пари трябва да пристигнат възможно най-бързо“, коментира министърът на финансите на Франция пред изданието.

Като се позовава на историческото решение на ЕС да набере общ дълг, който да разпредели на държавите членки за възстановяването им от кризата с коронавируса, той допълва: „Ние не изразходвахме целия този политически капитал само за това планът да бъде отложен по технократски причини... Това е твърде бавно и е твърде сложно. Трябва да ускорим“.

Страните членки на ЕС трябва първо да уточнят как планират да използват безвъзмездните средства и заеми. Крайният срок е до края на април. След като тези планове бъдат одобрени от Европейската комисия, изплащанията се очаква да започнат през втората половина на годината.

Франция възнамерява да похарчи поне половината от средствата по линия на собствения си план за възстановяване на стойност 100 млрд. евро до края на тази година, коментира льо Мер. Общо 40% от бюджета на програмата ще се финансира с парите от ЕС.

Брюно льо Мер прогнозира бързо икономическо възстановяване по-късно през 2021 г. „Това е може би най-трудният момент от кризата, тъй като има нови, много инфекциозни варианти на вируса, ваксинациите все още не са напълно въведени и има огромно изтощение на нашите граждани, особено в икономиката - занаятчии, търговци, малкия бизнес“, посочва той.

Той призовава Брюксел да преразгледа пакта за стабилност и растеж на блока. Правилата, които ограничават годишния дефицит в публичния сектор на членовете до 3% от брутния вътрешен продукт и дълга до 60% от БВП, бяха спрени заради коронавирусната криза, като изключението ще се прилага до края на 2021 г. Дългът на публичния сектор на Франция например скочи с около 20 процентни пункта миналата година до 120% от БВП.

По думите му правилата, макар и съществени за 19-те членки на еврозоната, „трябва да бъдат преразгледани, за да се вземе предвид реалността, а тя се състои от три неща: най-високите нива на дълга в нашата история, най-ниските лихвени проценти в нашата история и най-големите инвестиционни нужди в нашата история“.

Дори бившият финансов министър на Германия Волфганг Шойбле, известен привърженик на строгите икономии и на стриктното прилагане на пакта за растеж и стабилност, е съгласен с тези, които настояват за реформиране на бюджетните правила на ЕС.

В интервюто льо Мер защитава решението си да се противопостави на канадската оферта за поглъщането на Carrefour на стойност 16,2 млрд. евро, за да защити "суверенитета на храните". Той отхвърля критиките, че този ход рискува да изплаши чуждестранните инвеститори.

Carrefour е един от най-големите работодатели от частния сектор във Франция и има централна роля в системата за дистрибуция на храни в страната, аргументира се той. „Представяте ли си за секунда, че на чуждестранен инвеститор ще бъде позволено да купи Walmart [в САЩ]?“ попита той. „Нека спрем да открояваме случая Carrefour - това не беше правилната сделка и не беше подходящото време. Така че е нормално държавата да се намеси, за да играе ролята си на защитник на икономиката“, казва финансовият министър на Франция.

Съгласно указ, приет през 2005 г., правителството може да направи преглед на поглъщанията на местни компании от чуждестранни купувачи в сектори, считани за стратегически, като отбрана, енергетика, вода и телекомуникации. Франция разшири списъка с области, обхванати от правилата, и миналата година добави „продоволствена сигурност“. Това дава инструмент на правителството да осуети поглъщането на Carrefour. Някои технологии също са защитени, включително биотехнологии, квантови изчисления, изкуствен интелект, роботика, полупроводници, съхранение на енергия и киберсигурност.

„Тук не изненадваме никого - разпределението на храните е в списъка на чуждестранните инвестиции, които подлежат на преглед от държавата“, коментира Брюно льо Мер.

„Това, че нещо е в списъка на стратегическите сектори, не означава, че държавата ще се противопостави на всички поглъщания или инвестиции в тези области. Това просто означава, че ще ги прегледаме, за да се уверим, че те не създават трудности по отношение на нашия технологичен суверенитет или накърняват нашите най-основни интереси“, подчертава той.

След случая с Carrefour някои инвеститори и анализатори се усъмниха дали защитната рамка не е станала твърде широка. След преглед на около 100 френски компании, регистрирани на борсата, изследователската група Alphavalue установява, че две трети от общата им пазарна стойност са „недостъпни за неевропейски купувачи“.

Брюно льо Мер изразява скептицизъм по отношение на тези цифри и настоява, че правителството на Макрон има намерение да подобри бизнес средата във Франция. Той подчертава намаляването на данъците за корпорациите, по-ниските налози върху капиталовите печалби и по-малкото регулаторни тежести, като обещава да поддържа политиките въпреки настоящата криза. „Искаме да останем най-привлекателната държава в Европа“, заключава той.