Опрощаването на дълговете от централните банки няма как да се случи

Финансов закон е, че с нарастването на държавния дефицит призивите за опрощаване на дълга нарастват. Разбира се, и този път не е по-различно. През ноември Рикардо Фракаро, заместник-секретар в италианския кабинет и близък сътрудник на министър-председателя Джузепе Конте, пусна идеята Европейската централна банка да опрости държавните облигации, закупени от нея по време на пандемията, пише за Financial Times Руи Соарес, инвестиционен анализатор и член на екипа на Frankfurt Asset Management.

Ако за момент загърбим цинизма, има основателни причини за такива призиви. Главната сред тях е, че отмяната на дълга би позволила нормализиране на паричната политика: да се сложи край на количественото облекчаване, като се престорим, че никога не го е имало, да повишим лихвените проценти по-близо до техните исторически нива без страх от финансов колапс, и да върнем глобалната икономика там, където беше преди голямата финансова криза. Може също така да се твърди, че нарастващото неравенство, предизвикано от инфлацията при цените на активите, също може да бъде поставено под контрол.

Уви, всичко това е прекалено оптимистично.

Интересен пример е Швейцария: възприемана (с основание) като бастион на фискалното благоразумие, тя всъщност има по-голям дълг (общ - на държавата, фирмите и домакинствата) от Италия (която е нарицателна със своя правителствен финансов разгул) - 294% срещу 279% от БВП. Оказва се, че швейцарските ипотеки наистина са страхотно дългово бреме.

В това се крие и проблемът. Повечето от призивите за опрощаване на дългове се фокусират върху опрощаването на държавния дълг. Но макар че това би позволило на държава като Италия да се справи при по-високи лихвени проценти, същото не може да се каже за Швейцария - швейцарските собственици на жилища ще останат силно задлъжнели и ще се сблъскат с реални трудности при режим на скъпи пари, което в крайна сметка го прави неустойчив.

Някой може да каже, че след като мащабните покупки от централните банки включват все повече корпоративен дълг, ипотечни ценни книжа и други активи, в един момент те ще имат достатъчно дълг от всички сектори, така че да можем общо взето да анулираме дълга в икономиката.

Звучи лесно, но не е. Как бихте могли да оправдаете анулирането на дълга на силно задлъжнялата компания А, а не на нейната конкурентка Б, която случайно има само банкови заеми, но не и непогасени облигации, които централната банка е могла да купи? Да не говорим за неблагоприятното въздействие от анулирането на дълга върху конкурентната позиция на компания C, която примерно няма никакъв дълг. Този въпрос е особено уместен, като се има предвид неспособността на по-малките фирми да се финансират от пазарите на облигации - особено в Европа - което означава, че те не са се възползвали пряко от количественото облекчаване, при което се закупуват само облигации.

Можете да приложите почти същата логика към преразпределителните ефекти от опрощаването на ипотеки. Може ли гражданите, които имат ипотеки, много от тях с високи доходи, да бъдат облагодетелствани пред тези, които нямат? Може да се каже, че количественото облекчаване, чрез повишаването на цените на активите, вече облагодетелства богатите.

Но централните банки, като ЕЦБ, също твърдят, че чрез ускоряването на растежа тази политика помага и на най-уязвимите, като намалява безработицата. Анулирането на дълга, от друга страна, би включвало конкретни решения относно доходите, които ще се вземат от неизбрани от електората държавни служители. Не разчитайте това да се случи скоро. Независимостта на централните банкери при определянето на паричната политика вече бе подложена на достатъчен натиск след финансовата криза. Регулаторите няма да искат да си навлекат още обществен гняв.

Има много причини, поради които трябва да се отървем от сегашната ситуация на ниски лихви и големи дългове, в която се озовахме. От неравенството в доходите до ниския ръст на производителността, икономическите проблеми, сполетели най-големите икономики в света, трябва да са на първо място в политическия дневен ред. Но тяхното решаване ще изисква инструменти, различни от опрощаването на дълга.