Потребителите и екологичният и цифровият преход*

                                                    Дидие Рейндерс, комисар на ЕС по въпросите на правосъдието

Европа е постигнала много в сферата на защитата на потребителите. През 1972 г. европейските министри приеха пет основни права за потребителите. През 1997 г. на всеки потребител беше предоставено правото да връща стоките, закупени онлайн. През 1999 г. потребителите получиха правото на безплатна двегодишна гаранция в случай на дефектна стока, независимо дали тази стока е била закупена онлайн, в магазин или по пощата. През 2020 г. нова директива дава възможност на потребителите да се обединят и да предприемат колективно действие в ЕС при транснационални случаи на измама, като например „Дизелгейт“. Благодарение на действията, предприемани в крак с развитията, европейските потребители са в безопасност и днес разполагат с едни от най-силните права в света.

2020 г.  беше изключителна, но Европейската  комисия не допусна изключения  по отношение на тази защита. Нарастването на онлайн търговията  през 2020 г., което според изчисленията  е по-голямо от последните пет  години, взети заедно, доведе до  драстично увеличаване на фалшивите  реклами, фалшивите стоки и фалшивите  отзиви за стоки. В отговор  на това Европейската комисия  координира действията на ЕС  и основните онлайн платформи  за премахването на милиони  предложения за продукти.

За пореден път ЕС доказа, че може да окаже подкрепа на потребителите, когато нещо се обърка. Грижата за потребителите обаче се изразява и в това те да разполагат с необходимите инструменти, за да могат да направят правилния избор. Този месец милиони ще сърфират в световната мрежа в търсене на по-изгодна стока, но 42 % от населението на ЕС нямат основни цифрови умения. Потребителите трябва да бъдат бдителни и наясно с рисковете. Невинаги може да се вярва на онлайн отзивите и често „най-добрата сделка“ се оказва прекалено добра, за да бъде истинска.

Всяка стока, която купуваме, е избор, който правим и върху който влияят предимно цената, понякога удобството, а понастоящем и все повече устойчивостта. Нормално е да се запитаме какви ще бъдат последиците, ако купуваме всичко онлайн — могат ли малките търговци на дребно да се конкурират лоялно с големите платформи? Трябва ли да направим поръчката онлайн и да я вземем на място или да поискаме доставка до вратата? При прехода към по-здравословно и неутрално по отношение на климата бъдеще, в което ресурсите се използват ефикасно, устойчивостта е правилният избор, но пътят е осеян с препятствия.

Потребителите могат да направят правилния избор единствено ако има достатъчно информация. Колко дълго е пътувала стоката до мен? Какъв е отпечатъкът върху околната среда? Много потребители искат също да са запознати с жизнения цикъл на продукта. Някои дори са по-склонни да платят повече, ако продуктът е устойчив. Какво се случва, когато има достатъчно информация, но тя не е достоверна и потребителите не могат да кажат кои продукти са наистина екологични? Много хора се тревожат за това. Сред начините за оказване на помощ на потребителите да направят своя избор е да се изиска от производителите и търговците да предоставят повече информация. Друг начин е да се забрани заблуждаващата информация за екологосъобразност. 


Дидие Рейндерс, комисар на ЕС по въпросите на правосъдието

Освен това потребителите могат да направят правилния избор единствено ако на пазара има устойчиви продукти. В една здравословна кръгова икономика, която е неутрална по отношение на климата и в която ресурсите се използват ефикасно, продуктите трябва да се произвеждат с оглед на трайното им използване, а не на тяхното счупване. Производителите следва да бъдат задължени да произвеждат резервни части, които се сменят лесно, като същевременно гарантират, че продуктът продължава да отговаря на стандартите на ЕС за безопасност. Ако прахосмукачката се счупи или мобилният телефон реагира по-бавно заради нова технология, първият избор следва да бъде ремонт, а не замяна, и това не би трябвало да бъде по-скъпо.

Новите цифрови технологии също могат да помогнат при избора с оглед на устойчивостта, например усъвършенствани онлайн инструменти за съпоставяне или приложения за следене на потреблението на енергия. И в тези случаи обаче има рискове, които трябва да бъдат взети предвид. Да вземем за пример интелигентните измервателни уреди, които могат да помогнат на едно домакинство да контролира потреблението на енергията. Много малко от тях разполагат с лесен за използване интерфейс. Освен това за интелигентните решения, насочени към повишаване на енергийната ефективност в дългосрочен план, могат да бъдат необходими по-високи първоначални разходи и да се наложи потребителят да вземе кредит. Необходимо е да се гарантира, че при наличието на кредит цялата информация се предоставя офлайн и онлайн, както и че се предлагат консултации по въпроси, свързани със задлъжнялостта. 

Устойчивият преход следва да бъде точно това — устойчив както за околната среда, така и за самия човек. Именно с тази идея Европейската комисия прие наскоро нова Програма за потребителите, чрез която да подкрепи гражданите при осъществяването на екологичния и цифровия преход. Целта е не просто да се защитят потребителите, а да им се предоставят повече възможности за бъдещето. Потребителите биха могли да се оставят на течението, знаейки, че създателите на политики ще продължат да ги защитават. Но те могат и да стимулират промяната, а създателите на политики следва да им осигурят инструментите, с които да го направят. 

Анализът е на Дидие Рейндерс, комисар на ЕС по въпросите на правосъдието и е предоставен ексклузивно в България на Investor.bg. Заглавието е на редакцията.