Унгария очаква да задържи бюджетния си дефицит под средния за ЕС

Пандемията от COVID-19 е огромно предизвикателство за страните от Централна и Източна Европа. Повечето икономики се борят с нарастващ бюджетен дефицит, а най-оптимистичните прогнози са за възстановяване до 2 години. Въпреки това бюджетният дефицит на Унгария ще остане под средния за ЕС. Това заяви унгарският министър на финансите Михали Варга по време на годишния форум на Euromoney* за Централна и Източна Европа, който за първи път в своята 26-годишна история се провежда виртуално в периода 12-14 януари 2021 г. Обикновено конференцията се провежда във Виена.

Варга отбеляза още, че в следващите две-три години се очакват и други важни събития, касаещи блока и еврозоната. Той визира заявката на Хърватия да се присъедини към единната валута през 2023 г., както и думите на българския финансов министър Кирил Ананиев, че се очаква България да направи същото през 2024 г.

Унгарският финансов министър обърна внимание, че държавните разходи все повече се финансират чрез емитирането на дълг, което не може да продължи безкрайно. 

Той обаче описа като успешна фискалната политика на страната си, която е насочена към редуциране на негативите от пандемията. Пакетът в помощ на икономиката на Унгария възлиза на над 30% от БВП на страната, което го прави един от най-големите в ЕС, уточни Варга. По думите му основен акцент е запазването на работните места и създаване на нови.

В Унгария, подобно и на България също има мораториум върху заемите, който според финансовия министър „помага много“. Той отчете още, че през ноември в страната е имало едва 4,1% безработица, а рейтинговата агенция Moody’s е подобрила перспективата за рейтинга на страната от неутрална до положителна.

Варга посочи, че друг критичен аспект от коронакризата е фактът, че най-важният търговски и инвестиционен партньор на Унгария е Германия, като много германски компании присъстват в Унгария, главно в автомобилната индустрия. Под въпрос е дали компаниите ще продължат да планират нови инвестиции и дали благоприятната бизнес среда, ниският корпоративен данък и квалифицирана работна сила ще бъдат достатъчна притегателна сила.

Както българския си колега Кирил Ананиев, така и унгарският финансов министър подчерта, че пред банковия сектор, колкото и стабилен да е той, има редица предизвикателства. Изключително е важно да не се допуска твърде голям ръст на лошите кредити и в този смисъл всички банки са засегнати от новите мерки и пандемията, подчерта Варга.

В годишния форум на Euromoney се включи и хърватският заместник-финансов министър Здравко Марич, който увери, че няма промяна в пътя на Хърватия към еврозоната и целевата дата за въвеждане на еврото през 2023 г. не се е променила въпреки пандемията.

Той добави, че страната му бе силно засегната в сферата на туризма, „но за щастие тази криза удари икономиката в много по-добра форма, отколкото беше по време на предишната“. „Въпреки това ще бъде сериозно предизвикателство да се поддържа бюджетен дефицит от 3% от БВП в съответствие с критериите от Маастрихт“, призна Марич. В момента очакванията са хърватската икономика да достигне предкризисните си нива до края на 2022 г., като вероятно на сектор туризъм ще му е нужно и повече време, за да се възстанови напълно, каза още той.

Финансовият министър на Полша Тадеуш Кошчински също взе участие в дебата. Той посочи, че страната му е силно засегната от трудовата миграция, но ситуацията се подобрява, „тъй като заплатите в Полша растат, цената на живота е по-ниска“. По думите му полските компании предлагат на работниците по-интересни предизвикателства и по-добри възможности за кариера. Министрите обсъдиха и „зелените“ държавни облигации, като именно Полша бе първата страна, която емитира такива ценни книжа през 2016 г., а Франция в момента е най-големият емитент в света.

Тадеуш Кошчински обаче обясни, че Полша не планира нова подобна емисия, тъй като страната получава много средства от ЕС за зелени инвестиции. В заключение полският финансов министър подчерта, че занапред във финансовия сектор цифровизацията и устойчивостта ще бъдат ключови въпроси и инвеститорите ще следят с повишено внимание как се развива този процес.

Фокус на събитието, спонсорирано от Raiffeisen Bank International, UniCredit, Citi, Societe Generale и други, са финансовите и икономическите  предизвикателства, пред които се изправят страните от региона, като участие имат представители на Европейската комисия, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, инвестиционни посредници, банки, министрите на финансите на Полша и на Република Северна Македония.