Успя ли ЕС да облекчи последиците от пандемията?

Пандемията Covid-19 беше водещата световна тема на изминалата 2020 година. Тя изправи планетата пред огромни предизвикателства – в здравен, политически, икономически и социален аспект.  Като един от най-сериозно засегнатите райони в световен мащаб, Европа преживя безпрецедентни събития в модерната си история. Европейският съюз се сблъска с поредната криза, справянето с която изисква бързи реакции, единни решения и солидарност между държавите-членки. Това пише в анализ на институт „Рего“, публикуван днес.

В началния етап на пандемията ЕС изглеждаше неспособен в очите на гражданите да помогне с разрешаването на ситуацията. Впоследствие обаче бяха взети редица решения на европейско ниво с цел подпомагане държавите-членки в борбата им с вируса. Важно е да се отбележи, че Covid-19 засяга най-тежко хората от третата и четвъртата възраст. Повечето от страните от ЕС са първенци по продължителност на живот в света и проблемът със застаряването е базисен за организацията. Това е среда, която създава условия за допълнително усложняване на кризата с вируса, уточняват от „Рего“.

От института припомнят думите на германския канцлер Ангела Меркел, която  коментира пандемията в началото на април: „ЕС е изправен пред най-големия тест от създаването си“. Думите й са достатъчно ясна оценка за сериозността на ситуацията. Европа не се е сблъсквала с толкова тежка и мащабна криза от Втората световна война насам. Трябва да се подчертае, че здравната криза конкретно засяга по различен начин и с различна сила държавите-членки, които от своя страна са различно подготвени за справяне с пандемия. Това се оказа и поредният тест за солидарността между тях и готовността им да помагат една на друга и да вземат колективни решения, когато е необходимо, пише в анализа на „Рего“.

Covid-19 засегна неравномерно членките на ЕС по отношение на смъртните случаи и прогнозираните икономически ефекти. Стратегиите за справяне с кризата на отделните страни се различаваха значително, но почти никоя от тях не можа да избегне прилагането на стриктни мерки за овладяването й. Докато държави като България, Франция, Финландия и Италия наложиха стриктно затваряне още през март, Великобритания  не въведе никакви ограничителни мерки при първите случаи в страната. Швеция, от своя страна, избра уникален подход и не наложи никакви забрани с цел изграждане на масов имунитет на населението. През годината подходите варираха от затваряне през отхлабване до ново затваряне или постоянно поддържане на определени мерки (устойчиво придържане към конкретна политика). Вторият подход се оказа по-успешен, пишат от „Рего“. 

Важно уточнение в контекста на здравната криза е, че държавите-членки разполагат с изключителните компетенции в здравната политика. В тази сфера ЕС допълва националните здравни политики като подкрепя правителствата на страните от Съюза за постигането на общи цели, обединяването на ресурси и преодоляването на общи предизвикателства. Това се осъществява чрез изготвяне на общи закони и стандарти за здравни продукти и услуги, предоставяне на равен достъп до ефективно здравно обслужване и финансиране на проекти в областта на здравеопазването. Координация се осъществява при сериозни заплахи за здравето, които засягат повече от една страна от ЕС, но доколко тази координация ще се осъществи остава в ръцете на държавите от Съюза и способността им да намират консенсус по отделни въпроси и предложения на Комисията.  В този смисъл организацията за справяне с кризата и състоянието на съответната здравна система варира драстично в различните държави членки. Финалната отговорност е на правителствата и техните показатели.

При първите установени случаи на Covid-19 в Европа, европейските институции започнаха да издават препоръки и предложения за ограничаване на заразата. Те обаче се оказаха закъснели и не след дълго редица държави наложиха строги мерки и самосиндикално затвориха своите граници. Бързото разпространение на вируса показа нуждата от по-драстични и бързи реакции от страна на Европейския съюз. Тук се разкри една слабост на организацията – нейната тромавост за взимане на бързи решения в кризисни ситуации – нещо, което се наблюдаваше и при мигрантската криза, пише в анализа на „Рего“.

Финансови мерки

В края на месец март Европейският парламент прие инвестиционна инициатива, предвиждаща авансово изплащане на 37 млрд. eвро на държавите-членки чрез структурни фондове и Кохезионния фонд, вместо връщането на неусвоените средства в европейския бюджет. Сумата е предвидена за допълнително заплащане на медици, закупуване на медицинско оборудване и подпомагане на заетостта в малкия и среден бизнес. За България средствата се равняват на 812 млн. евро.

По същото време бе проведен и голям международен търг, даващ възможност на страните-членки да правят съвместни поръчки за медицинско оборудване и лекарства. Събрани са над 7 млрд. евро за разработване на ваксини, лекарства и методи за диагностика. Освен това, благодарение на Механизма за гражданска защита на ЕС, десетки хиляди европейци, оказали се в различни точки на света без възможност за обратен транспорт вследствие на мерките, бяха върнати в ЕС.

В отговор на кризата, Европейската комисия предложи създаването на временния инструмент NextGenerationEU в размер на 750 милиарда евро за възстановяване след Covid-19, както и целеви увеличения на дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г., който е успешно приет от европейските институции през юни. Тези средства се дават срещу разработването от всяка държава на Национален план за възстановяване и развитие. Едва след като бъде одобрен, само тогава ще получи финансиране. ЕК залага приоритетно в тези планове да има реформи, зелена икономика и дигитализация. От компетентността на всяко правителство зависи дали ще подготви качествен план и ще успее да го защити, за да получи финансиране. То е два типа: грантове и заеми. Инвестициите във високи технологии и изкуствен интелект ще са ключов приоритет за всички страни в търсене на устойчиви икономически, здравни и социални модели.

Споразумението по плана за възстановяване на Европа след Ковид-19 осигурява общо 1,8 трилиона чрез издаване на общ европейски дълг на капиталовите пазари заедно с Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), и въвеждането на нови данъци за покриване на дълга до 2058 година.

България ще може да разчита на 7,7 милиарда евро безвъзмездни средства за икономическо възстановяване от фонда, и общо 29 млрд. евро със средствата от бюджета на ЕС. Сделката беше окончателно одобрена на срещата на Европейския съвет в началото на декември, въпреки временното й блокиране от Унгария и Полша, отбелязвайки най-значимото събитие за ЕС в контекста на пандемията. За първи път в историята си, ЕС постигна споразумение за споделен дълг между страните-членки. Този успех е значим за Съюза, демонстрирайки способността му да се обедини във време на криза, да постига компромиси и да преследва общи цели за удовлетворяване на общи стратегически нужди, пише още в анализа.

План за възстановяване

В разработената годишна стратегия през септември бе представен план за възстановяване и устойчивост в най-засегнатите от пандемията сфери с бюджет 672,5 милиарда евро, както и инструмент, целящ подпомагате на работниците и работните места.  Постигнато бе и споразумение за координиран подход към мерките за ограничаване на свободното движение в ЕС в условията на Ковид-19. Това включва класифициране на регионите въз основа на местната епидемична обстановка и решения за органичаване на пътуването в най-засегнатите области. Тази и всяка друга информация, касаеща пътуване в ЕС, се публикува в Re-open EU, създадена от ЕС платформа за предоставяне на достъпна информация за ежедневните промени, настъпващи вследствие на мерките в отделните държави-членки.

От началото на пандемията, Европейската комисия предприема инвестиционни инициативи в помощ на здравните системи, на малките и средни предприятия, и на безработицата. Освен средствата за държавите-членки, по инициатива на ЕС са събрани са 7,4 милиарда евро за подкрепа на мерки за борба с Covid-19 и за осигуряване на достъп на бедните страни до потенциални ваксини и лечения. Платформите, създадени от ЕС, имат за цел да улеснят достъпа до информация относно заразата, епидемиологичната ситуация в Европа, правилата за пътуване, тестване, карантина и много други, припомнят от „Рего“.