На 2 юни 1992 г. тогавашният главен служител на Министерството на финансите на Италия Марио Драги се качи на борда на яхтата на кралица Елизабет II – Британия, акостирала близо до Рим, за да помоли група британски банкери за помощ за отслабване на раздутия публичен сектор в страната. Почти три десетилетия по-късно и една година от напускането му като президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) това, което се превърна в една от най-големите програми за приватизация в региона, сега е в обратна посока, пише Bloomberg в свой анализ.
Компаниите от вълната на разпродажби на Драги, които насърчават растежа и намаляването на дълга, като например оператора на пътни такси Autostrade, сега се връщат към новата ера на държавна намеса.
Италия
За разлика от тези приватизации, настоящата експанзия не е съчетана с последователна визия отвъд борбата с коронавирусната криза - пропуск, който напряга управляващата коалиция. Политическата битка ще определи доколко Италия пресъздава управляван от държавата капиталистически модел, който преди това се опитваше да отхвърли.
„По-активната роля на държавата в икономиката е оправдана в преходен период, но тя трябва да има ясна програма с изходен план“, казва Никола Нобели, старши икономист за еврозоната в Oxford Economics в Милано. „Много е италианско да трансформираш нещо преходно в нещо постоянно“, коментира той.
Списъкът с последните намеси на правителството на премиера Джузепе Конте вече е дълъг. Популисткото движение „Пет звезди“ обаче настоява за още по-голяма държавна намеса.
Telecom Italia, Autostrade per l’Italia и италианската фондова борса са неотдавнашни цели, в които министрите настояват държавния кредитор Cassa Depositi e Prestiti (CDP) да разшири вложенията си. CDP също има голям дял в гиганта за цифрови разплащания Nexi SpA и получи 40 млрд. евро, за да направи повече.
Междувременно правителството разполага с нови т. нар. „златни акции“, за да наложи вето на чуждестранните придобивания и да се опита да попречи на френската Vivendi SA да упражни право на глас върху медийната компания на Силвио Берлускони, Mediaset SpA. Държавата оказва и натиск върху кредитора UniCredit SpA да намери купувач за спасената Banca Monte dei Paschi di Siena SpA.
Кризата предостави възможност за подобни действия, генерирайки желание за преструктуриране на сринатата икономика. Тласъкът е подпомогнат от спирането на ограниченията на ЕС - както бюджетни, така и регулаторни, които в миналото ограничаваха правителствените действия.
Италия
преди 3 години не съм казал, че това е добра политика. но хитро прехвърляне на товара от една държава на друга.въпроса е ако всички влезат в криза, тогава няма да върви този трик. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Държавните разходи за бизнеса винаги са били тънък лед. Множеството въпроси за ефективността и жизнеспособността на бенефициентите, монополите на национално ниво, както и възникващи те бизнеси изискват високо експертно ниво на държавния орган. В същото време ползите могат да бъдат големи. Остава обаче въпросът с инфлацията и цената на парите в системата, които са трудно изчислими в условията на Евро зона. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години То и Германия никога не е изпитвала хиперинфлация нали? И Австрия също така нали?Печатането на пари само ще ускори фалита, а няма да помогне той да бъде избегнат... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години позволи ми да не се съглася с тебе. Италия ползва еврото, а такива държави никога не фалират, печатат пари и няма как да фалират. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години "Капиталистическият модел на Драги, който трансформира Италия"Моделът на Драги е социалистически, а не капиталистически т.е неговият социализъм на безкрайна девалвация бива заменен от друг марксистко-ленински модел на безусловен базов доход, който е дори е дори по-лош от него... Разбира се, всеки социализъм свършва когато свършат чуждите пари т.е точката, в която се намира Италия днес е нещо като пред-хиперинфлационен социализъм. отговор Сигнализирай за неуместен коментар