Калин Христов: Спадът в ЦИЕ е по-малък от този в еврозоната

Време ли е за дигитално евро

Европейската централна банка заговори за въвеждането на дигитално евро, като целта й е да продължи да влияе с паричната си политика.

„Дигиталните валути, емитирани от централни банки (т.нар. Central bank digital currency – CBDC), целят решаването на два проблема. Първият е класическият с нивото, до което централните банки могат да намаляват лихвените проценти (т.нар. Effective lower bound). Когато лихвите са отрицателни – в момента лихвеният процент по депозитното улеснение на ЕЦБ, който има основно влияние върху финансовите пазари и икономиката, е на ниво минус 0,5% – се появяват предпочитания спестяванията да се съхраняват под формата на банкноти, където лихвеният процент е нула. Това намалява ефективността на паричната политика, коментира Калин Христов.  - В сценарий, при който банкнотите се електронизират (и се превърнат в CBDC), на тях също ще може да се налагат отрицателни лихви.“

Подуправителят на БНБ отбеляза, че отрицателните лихви на практика се явяват „данък върху спестяванията, какъвто не би трябвало да се налага от централните банки“.

Той напомни, че в демократичните страни данъци могат да бъдат въвеждани само от парламент, съставен в резултат на избори.

„Централните банки обаче не разглеждат такава политика като данък, който намалява спестяванията на домакинствата, а като стимул за ограничаване на спестяванията и увеличаване на потреблението и склонността към задлъжняване", напомни ръководителят на управление „Емисионно“.

Той потвърди, че първата цел на дигиталното евро е отрицателните лихви да действат и върху банкнотите, ако хората съхраняват спестяванията си в такава форма.

„Втората цел е, че специално в ЕЦБ и в континентална Европа набира сила притеснението от т.нар. big tech – големите технологични компании, които не са европейски, като Google, Amazon, Facebook и китайските Alibaba и Tencent. Тези компании възнамеряват да въведат собствени валути (stable coins) и ако хората разполагат с частни дигитални пари, с които лесно да осъществяват трансакции помежду си, те биха използвали много по-малко еврото. Което означава, че на глобално ниво ролята на еврото би намалявала. А колкото по-малко се използва една валута, толкова по-слабо ефективна е паричната политика на централната банка емитент и толкова по-малко е влиянието ѝ в конкретната икономика“, показва анализът на Христов.

Той очаква че заради притеснението от емитирането от страна на big tech централните банки ще са предизвиквани да направят дигитални пари, които хората да използват вместо парите, създадени от технологичните компании.

„Целта е да бъде намалена ролята на тези компании в глобалната парична конкуренция“, очаква банкерът.

Що се отнася до таксите и комисионите, начислявани от банките, които са са основен източник за формиране на печалби при сегашните лихвени равнища, Калин Христов напомни, че банките вече страдат от конкуренцията на финтех сектора, но се търсят решения във взаимен интерес.

„За да сме точни, данните показват, че таксите и комисионите на банките у нас допринасят за около 23% от нетния оперативен доход. Лихвеният доход все още има по-голям принос, но действително делът му намалява“, смята той.

Банкерът подчерта, че бъдещето ще покаже какъв ще е техническият дизайн на дигиталните валути и как те ще се въведат.

„Проучванията до момента идентифицират два модела. Първият предвижда всеки да получава сметка в централната банка, от която да може да плаща електронно навсякъде. Такова решение би имало огромен трансформационен ефект – всички биха си преместили. Това, което може да мотивира оставяне на средства в търговската банка, е разлика в лихвите, които се изплащат. Търговските банки ще се принудят да плащат премия, която да привлече спестителите. Така обаче разходите им за депозитите ще се увеличат и в крайна сметка това ще донесе значителен негативен ефект за търговските банки“, разкри единият възможен сценарий подуправителят.

Той очаква, че този вариант със създаването на монобанка няма се реализира и „неслучайно почти никой не възнамерява да върви в тази посока“.

Калин Христов прогнозира, че по-благоприятен и ориентиран към пазара е хибриден модел, какъвто е проектът на Китайската централна банка. При този вариант на търговските банки се позволява да дистрибутират дигиталните пари, издавани от централната банка.

„Вторият сценарий за появата на дигиталните валути, за който обаче още не е предложено технологично решение, е дигиталните пари да не са по сметка в централната банка, а банкнотите да се „токенизират“ и чрез приложение на мобилните устройства хората да могат да си прехвърлят токените. В това приложение също ще може да се налагат отрицателни лихви върху парите и освен това те ще могат и да се проследяват – нещо, което е невъзможно при банкнотите днес“, потвърди банкерът.

Официални VS частни валути

Той потвърди, че самият факт, че досега не се позволи на Facebook да започне реализацията на проекта си за валута „Либра“, индиректно показва какви са очакваните ефекти.

"Facebook и неговите приложения (Messanger) имат 2,7 млрд. потребители, а в страните – членки на еврозоната, живеят 335 млн. души. Това показва капацитетът на частни валути, емитирани от big tech компании, да конкурират официалните валути. Неслучайно през септември Европейската комисия предложи регулация, свързана с издаването на stable coins. В хоризонт от няколко години може да видим появата на stable coin от някоя голяма технологична компания, което ще ги популяризира в огромен мащаб“, очаква Калин Христов.