Макрон хвърля мюсюлманите на предна линия във френската политика

В елегантния му офис в парижки бизнес квартал Ел Каруй смята, че системата за интеграция на Франция в крайна сметка работи добре, давайки за пример високия процент на смесени бракове. Той защитава създаването на орган, който да набира средства за насърчаване на мюсюлманите да финансират изследвания и да обучават имами.

„След всяка терористична атака дискриминацията към мюсюлманите скача. Казвам им: Вината не е ваша, но сега е във ваш интерес да се организирате“, отбелязва Ел Каруй.

Проблемът е, че когато опитват да го направят, се натъкват на проблеми. Фатима Бент е президент на феминистката антирасистка група „Лалаб“. Тя се определя като „защитаваща избора“ по въпроси като абортите и носенето на забрадки, но е обвинявана, че е в близки отношения с „Мюсюлманските братя“. При създаването на „Лалаб" през 2016 г. една банка дори отхвърлила заявлението ѝ за откриване на сметка.

Бент казва, че е най-силно разтревожена от полицейското насилие, което тихомълком засяга мюсюлманите в покрайнините много преди да привлече общественото внимание през последно време. Тя критикува законодателна промяна, предложена от Макрон, която затруднява споделянето на видеа със злоупотреби от полицията.
Мюсюлманските избиратели са разочаровани от партиите от политическата левица, които обичайно подкрепяха, казва Бент.

Книжарница

Мюсюлманска книжарница в Париж. Снимка: Lucas Schifres/Bloomberg News

Докато Азергуй опитва да привлече привърженици на Съюза на френските мюсюлмани демократи, който основал преди осем години, след като бившият президент Никола Саркози започна дебат за националната идентичност и имиграцията, Бент залага на местни инициативи. Тя организира помощ за мюсюлманските жени да споделят историите си.

„Не мога да повярвам, че още ни  питат дали ислямът е съвместим със светското начало при положение, че имаме френски мюсюлмани, които живеят в мир с двете идентичности. Реториката на правителството е опасна, тя разширява пропастта между „тях“ и „нас“, казва Бент.

Законопроектът за „сепаратизма“, публикуван на 9 декември, предвижда по-строги наказания за хората, които насърчават омраза онлайн и заплашват държавни служители, включително учители. Той не посочва открито нито исляма, нито мюсюлманите.

Лекари, които издават „сертификати за девственост“, също ще попаднат под ударите на закона, а вниманието към финансирането на религиозни асоциации ще бъде повишено. Същевременно обучението у дома на деца над 3-годишна възраст ще бъде ограничено в опит за предотвратяване на тайни религиозни училища. Макрон иска също да прекрати гетовизирането на градските покрайнини и да подкрепи обитателите им, въпреки че все още не е обявил твърди предложения как да се постигне това.

Азергуй е притеснен, че ограничителните мерки ще предизвикат ответна реакция и ще тласнат повече младежи към екстремизма. Той защитава интерпретация на френското светско начало, при която всички религии са уважавани, въпреки че иска жените да могат да носят забрадки, където си пожелаят.

От 2004 г. насам носенето на религиозни символи е забранено във френските училища. Забраната е подкрепена от 44% от мюсюлманите, сочи неотдавнашно допитване на института Ifop. Макар че забрадката може да се носи на други места, жени, които го правят и имат обществени отговорности, често са критикувани, включително от членове на правителството, че насърчават сексистки символ.

„Когато Макрон говори за светско начало, той преднамерено се съсредоточава върху ислямизма вместо върху корсиканските сепаратисти или богатите хора, които градят живота си върху парите. Ние сме лесна мишена“, казва Азергуй.