България ще иска пари от фонда за енергиен преход за газ и АЕЦ?

България и Чехия ще поискат със средства от Фонда за справедлив преход да могат да бъдат финансирани проекти за заместване на въглищни мощности с газ и ядрена енергия. Това съобщава европейското издание Politico, позовавайки се на свои източници.

По-късно днес (10 декември) лидерите на ЕС ще се срещнат, за да обсъдят някои от важните политики на последната си редовна среща под председателството на Германия. Една от тях е по отношение на климата и плановете за въглеродна неутралност на ЕС.

Брюксел официално няма намерение да се намесва в определянето на енергийния микс на страните - въглищата, които са голям замърсител, могат да бъдат заместени с други източници, стига да бъде изпълнена целта за намаляване на въглеродните емисии. Но и не планира да инвестира в ядрени мощности - средствата от фондовете могат да бъдат насочени само към възобновяеми източници, коментираха комисари при редица дискусии по идеите за позеленяване на европейската икономика.

По предложение на Европейската комисия страните от общността трябва да имат по-амбициозни цели за намаляването на емисиите въглероден диоксид - с поне 55%, вместо одобрените 40%, спрямо нивата от 1990 година.

От Европейския съвет се очаква решение именно по тази точка  и прогнозите са, че едни от най-засегнатите държави ще изтъргуват своето съгласие срещу повече компенсации.

Представеният през януари 2020 година Фонд трябва да подпомогне трансформацията, особено в регионите на ЕС, които ще изпитат негативните ефекти от преминаване към въглеродна неутралност на европейската икономика. На този етап това са въглищните региони и България участва с три области - Стара Загора, Кюстендил и Перник, в плановете за компенсации.

Освен България, Чехия и Словакия, за по-изгодни условия по Фонда се бори и Полша, чиято икономика изцяло зависи от въглищните мощности. На този етап страната дори няма приети ангажименти за въглеродна неутралност, което според решението на Европейския съвет от юли я оставя извън възможности за финансиране по тази мярка, припомня Politico.

Позицията на България по този казус е ясна още от началото на ноември - страната ни е склонна да одобри по-високата цел за намаляване на емисии, но срещу повече компенсации. Правителството иска плавен преход към зелената икономика, който да позволи съобразяване с националните особености, и запазването на конкурентоспособността на европейската икономика.

Ако ЕС не постигне съгласие по темата за въглеродните емисии до 2030 година, рискува да се изправи пред срещата на ООН за климата, насрочена за 12 декември, без ясна визия.

Освен темата за климата и Многогодишната финансова рамка на ЕС, лидерите на общността ще дискутират още въпроси за разпространението на коронавируса, отношенията с Турция, Банковия съюз и обединението на капиталовите пазари. 

Очаква се председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен да информира Съвета за преговорите по Brexit, но според анализатори едва ли ще има дебати и решение за финалната раздяла на двете страни.