Сделката за бюджета на испанския премиер Педро Санчес ще заздрави основите на миноритарното му мнозинство и ще даде шанс за известна политическа стабилност в Испания след петгодишно разделение и безизходица, пише Bloomberg.
Съюзът е крехък, но възможността за приемане на бюджети и високата летва при вотовете на недоверие в Испания означава, че дори да има още търкания между партиите, премиерът вероятно ще оцелее поне до следващите избори, каквито не се очакват до 2023 г.
Освен това разнородната коалиция, която се образува около бюджета на Санчес вероятно ще постави началото на пътя напред на страната, която беше парализирана от въпроса как да се справи с каталунските искания за независимост. Тази перспектива вбесява опонентите от десницата на Санчес.
Идеологическото разделение в Испания се задълбочава. Премиерът вече беше очернен от консерваторите заради постигнатото коалиционно споразумение с крайнолявата група „Подемос“ през януари. За да прокара бюджета си, той постигна сделки с националисти от Каталуния и Страната на баските, смятани за токсични от десницата заради призивите им за независимост.
Санчес твърди, че иска да направи Испания по-зелена, по-подготвена за дигиталната икономика и по-равнопоставена в момент, когато възстановява икономиката, пострадала от коронавируса. Той трябва да получи 73 млрд. евро (87 млрд. долара) от възстановителния план на Европейския съюз преди следващите избори, за да изпълни това обещание.
Но той също така ще трябва да премине през море от лични атаки, тъй като културните войни в Испания изглежда ще се разгорещят.
Исабел Диас Аюсо, губернатор на Мадридска област и един от най-ожесточените критици на Санчес, обвини премиера, че използва пари на данъкоплатците в столицата, за да си купува подкрепа от регионални съюзници – практика, която е стара, колкото испанската демокрация. В същото време тя се зарече да се превърне в „най-лошия кошмар на тези, които искат да крадат от Мадрид“.
Народната партия на Аюсо и много от поддръжниците са разгневени от усилията на Републиканската левица да отдели Каталуния от останалата част от Испания през 2017 г. Желанието на Санчес да прави бизнес както с Левицата, така и с Подемос му навлече чести нападки от опонентите, които го нарекоха „предател“.
Сега, когато той добави Билду към съюза си, ситуацията става още по-лоша. Билду води началото си от леви сепаратистки движения от Страната на баските, откъдето тръгва и терористичната групировка ЕТА, а „Народната партия“ на Аюсо обвинява Санчес, че подкрепя терористи.
Партията многократно е осъждала насилието, но не е склонна да позволи на опонентите си да определят дневния ред, като я принуждават постоянно да обсъжда баския тероризъм от миналото.
Социалистите твърдят, че привличането на Билду в орбитата им е знак за растящата демократична зрялост на Испания и възможността хора с различни гледни точки да работят заедно.
Фактът, че Билду подкрепя бюджета „е част от демократичната нормалност на тази страна“, каза говорителката на социалистите Адриана Ластра пред депутатите в парламента по-рано този месец. „Успех на испанската демокрация е, че левите баски са част от политическите институции“, допълни тя.
Испанската демокрация може да постигне известни успехи.
Поредица от политически бури през последните десет години – от глобалния финансов срив и европейската дългова криза до сътресенията в Каталуния, помете двупартийната система, доминирана от социалистите и Народната партия. От 2015 г. насам страната няма стабилно правителство, а на изборите през 2019 г. социалистите спечелиха с 56 гласа по-малко, за да имат мнозинство, а пет големи национални партии влязоха в законодателния орган.
Въпреки това петпартийния съюз зад бюджета на Санчес взе 50% от гласовете спрямо 43 на сто за трите основни опозиционни партии от политическата десница.
Това, което ги обединява, е програма, при която испанците могат да се стремят родината им да е независима от Мадрид, без да бъде дисквалифицирана от политическия процес.
Левицата и Билду традиционно се безпокоят да преговарят с централното правителство. Но след като пътят към независимост на Каталуния беше блокиран, а висши ръководители на Левицата бяха хвърлени в затвора заради ролята им в незаконния референдум, новото ръководство на партията избра прагматизма.
„Днес е кулминацията на промяната на парадигмата през последните 40 години. Държавата в най-прогресивната й форма на управление е принудена да бъде зависима, да преговаря с републиканизма, с леви каталунци и баски, подкрепящи независимостта“, каза Габриел Руфиан, говорител на Левицата в испанския парламент.
Както биха потвърдили наблюдатели на британската политика, предаването на повече правомощия на регионите може да засили сепаратистките движения вместо да ги задоволи. А в Испания това може да засили гнева, който е въплъщаван от крайнодясната група Вокс, спечелила 15% от гласовете миналата година.
Санчес разчита, че ще може да убеди милиони сепаратисти, че могат да просперират в Испания и да демонстрира пред скептиците, че изборите му няма да доведат до разпадане на страната.
Това може да е опасен път. Но предвид резултата от изборите миналата година може да е единственият път за извеждане на страната напред.
Със сделката тази седмица Санчес си осигури още три години, за да постигне успех.