Пандемията и новият технологичен преход

"Пандемията от коронавирус правилно насочи умовете ни тук и сега - върху спасяването на животи и осигуряването на средства за препитание. Нашият непосредствен приоритет беше да защитим икономиката, докато не се постигне широко разпространен имунитет. И все пак пандемията също така дава възможност за преоценка на начина, по който ще организираме икономиката си в бъдеще", заяви председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард по време на конференция на тема „Към нов модел за устойчив растеж“ в рамките на европейския банков конгрес във Франкфурт.

По необходимост пандемията разшири използването на цифровите технологии - как работим, как пазаруваме и как плащаме.

Близо 50% от европейците казват, че са работили у дома по време на пандемията. Електронната търговия се увеличи с почти една пета по време на първото блокиране и се запази на това ниво дори след премахване на ограниченията. Видяхме нарастване на онлайн плащанията и преминаване към безконтактно плащане: около 40% от анкетираните в скорошно проучване казват, че са намалили използването на пари в брой, даде за пример Лагард.

Според нея подобни промени не са нито необичайни, нито нежелани. Основният технологичен напредък се повтаря в човешката история. Преди век селското стопанство представляваше почти 60% от заетостта в Испания и повече от 40% във Франция. Миналата година делът е бил под 4% и в двете страни, каза тя.

По-бързата дигитализация предлага много предимства. Тя може да даде тласък на производителността, особено в Европа, смята ръководителят на ЕЦБ.

По-бързата дигитализация може също да демократизира достъпа до основни услуги, като здравеопазване и образование. В САЩ се изчислява, че само 11% от потребителите са използвали телемедицина през 2019 г., но този дял се е увеличил до 46% по време на пандемията и 76% са заинтересовани да я използват в бъдеще.

Но технологичните преходи невинаги са били гладки - и това може да е източник на безпокойство. Упадъкът на предишни успешни индустрии понякога е водел до висока дългосрочна безработица.

Дигитализацията няма непременно да намали, а по-скоро ще трансформира работните места. Изследванията установяват, че равнищата на безработица обикновено са по-ниски в по-дигитализираните икономики, но обикновено това води до преразпределение на работните места в различните отрасли. Според изследванията по-бързата автоматизация в резултат на пандемията ще унищожи 85 милиона работни места в 26 държави до 2025 г., но също така ще създаде 97 милиона нови работни места – нетно 12 милиона работни места повече.

Лагард предупреди още, че през следващите години Европа ще се сблъсква с много предизвикателства, произтичащи както от пандемията, така и от дългосрочните тенденции, включително увеличаване на нивата на дълга, демографското стареене, цифровизацията и изменението на климата. Успешното поддържане на растежа изисква напредък в редица измерения, но по-специално ще бъде жизненоважно да се използват възможностите, предлагани от новите технологии.

Това означава да се намерят нови производствени методи, които могат да създадат работни места, като се гарантира, че всеки работник има възможност да придобие уменията, необходими за работа му. С други думи, изисква ясен фокус върху иновациите и образованието, категорична бе тя.

Въпреки че можем да видим общите тенденции, които пандемията е задействала, ние не знаем откъде в крайна сметка ще дойде търсенето. Затова трябва да създадем условия за предлагане, за да се адаптираме бързо към новите модели, които ще се появят. По-специално, трябва да позволим по-бързо на новите, иновативни фирми да запълват празнините на пазара. Младите фирми представляват около една пета от заетостта, но почти половината от създадените нови работни места. 

Според Лагард, първо, ако искаме да се появят нови, иновативни фирми след пандемията, правителствата трябва да премахнат бариерите пред тях. Тук става въпрос не само за облекчаване на регулаторните бариери, но и за създаване на динамична бизнес среда.

И това, от което се нуждаят младите фирми, е не само способността да влизат лесно, но и да растат бързо. Фирмите с нови идеи трябва да могат да наемат и да постигнат мащаб възможно най-бързо. Скоростта на създаване на фирми всъщност е подобна в САЩ и Европа, но американските компании растат по-бързо.

Това е област, в която можем да постигнем огромни печалби, просто като се възползваме напълно от нашия единен пазар, заяви французойката.

Второ, според нея, за да могат младите фирми да растат бързо, към тях трябва да текат ресурси. И тъй като новите фирми, които създават най-много работни места, обикновено са най-рисковите, достъпът до финансиране на ранен етап е особено важен. Така че финансовият сектор има ключова роля.

По-специално, показа се, че капиталовото финансиране е важно допълнение към банковото финансиране при разпределянето на ресурси за нови, а не за традиционни отрасли. Това има значение, когато става въпрос по-специално за зелените иновации.. Въпреки това, докато инвестициите за рисков капитал през 2019 г. достигнаха 0,63% от БВП в САЩ, тази цифра беше само 0,05% в ЕС.

Една от причините, поради които финансирането на ранен етап, е по-слабо в Европа, е, че националните финансови пазари са разпокъсани: финансирането на високорискови технологии е много по-ефективно, когато има по-голям поток от нови проекти, които да компенсират факта, че по-голямата част от тях ще се провалят. Следователно в постпандемичния свят съюзът на капиталовите пазари вече е „задължителен“.

Лагард засегна и темата за образованието. „И все пак дори да се създадат достатъчно нови работни места в икономиката след пандемията, те може да не са еднакво достъпни за всички. Бързата дигитализация на икономиката рискува да доведе до спад в равенството на възможностите.

Въпреки че пандемията отвори нови възможности за онлайн обучение, ние също видяхме, че тези възможности са предизвикателни за прилагане. Училищата и университетите са изправени пред значителни смущения през тази година и съществува риск негативните ефекти от това прекъсване да продължат. Изследванията показват, че дългосрочният социално-икономически статус на децата, родени по време на пандемии, може да бъде негативно повлиян.

Кризата удари непропорционално тежко и младите работници. През първата половина на тази година заетостта за 15 до 24-годишните е спаднала с почти 5%. Това също влияе на дългосрочния растеж. Младите хора имат най-големи цифрови умения и следователно най-голям потенциал да прокарат цифровизацията напред.

Как  можем да снабдим хората с уменията, от които се нуждаят в постпандемичната икономика?

Очевидно е, че инвестирането в образователната структура на Европа е жизненоважно. В същото време ключовото краткосрочно предизвикателство вероятно ще бъде преквалификацията и повишаването на квалификацията на съществуващата работна сила. Тук технологичният напредък трябва да помогне. Съвременното онлайн обучение включва масивни отворени онлайн курсове, изцяло онлайн магистърски степени и други онлайн материали.

Факторите, които възпрепятстват мобилността на работната сила в Европа, включват силни културни привързаности и езикови бариери. Опитът от пандемията също демонстрира способността на хората да работят дистанционно в различни европейски икономики. Това би могло да подпомогне виртуалната мобилност на работниците в цяла Европа, смята Лагард.

Тя подчерта, че политиците с основание са се фокусирали върху краткосрочната ситуация, причинена от пандемията. И все пак по думите ѝ пандемията разкрива и ускорява дългосрочните тенденции.

Трябва да се водят важни дебати за това как да изглежда растежът през 21 век. Но във всички случаи поддържането на растеж изисква да се използват възможностите, които новите технологии предлагат на нашите работници и фирми по възможно най-приобщаващия начин. Това включва да сме сигурни, че сме в състояние да се адаптираме към нова среда, създадена от непредсказуемите сътресения, с които ще се сблъскаме, каза още Кристин Лагард.